Първите седем години от живота на един човек са основата на неговото възпитание. Нещата научило и усвоило през тези години дават възможност с течение на времето да се надгражда, да се усъвършенства характер.
Това е основният въпрос, който плаши всички млади родители – ще се справя ли и изобщо какво да правя. Най-просто казано, научете детенцето на това кое е добро и кое е лошо, кое е грешно и кое неправилно, кое е задължително и кое не.
Вие започвате да възпитавате детето си още от първата минута, когато дойде на белия свят. Всяко нещо, което правите за него е възпитание. Децата са изключително бързо възприемчиви и имат много силна връзка, особено с майката. Усещат всяко чувство, което тя изпитва – на вина, на радост, на страх и т.н. Чували сте израза, че детето знае „къде ще мине номера” – точно затова става дума. Детето ви познава и усеща, знае кога може да ви склони да направите нещо.
Далеч сме от мисълта, че детето трябва да се целува само, когато спи или никога да не се докосва докато е будно и т.н Възпитанието не е нещо универсално, тоест всеки родител решава как да си възпита детето, но има няколко основни точки, на които трябва да обърнете внимание:
1. На първо място това е още от ранна детска възраст носенето на бебето. Разбира се, че ще го носите, но в никакъв случай не постоянно. Бебето плаче, вие го носите, то спира, оставяте го и всичко отначало – до кога така? Трудно е да се свикне с това, но това е едно от първите неща, на които трябва да научите детето си. Разсейте го с играчка, попейте му, но не го взимайте всеки път.
2. Не му обръщайте гръб, когато плаче, то не ви манипулира. Как ще издържиш да слушаш плача на детето си? Ако детето плаче и вие се отзовете на молбата му за помощ, това изгражда в него усещане, че е значимо. От своя страна това в по нататъшното му развитие ще му изгради една добра самооценка.
3. Периодът Не! – всяко дете е минало през него. За някой родители той е изключително труден и много объркващ. Детето не слуша и прави точно обратното на казаното от вас, на всеки въпрос отговаря с не и т.н. Тук е много важно родителят да има твърда позиция, без това да включва насилие или караници. Останете спокойни и бъдете убедителни.
Освен това му задавайте въпроси, на които то да ви отговори, да има право на избор – Супа или яхния искаш? , Жълтото или черното пате да вземем? Изградете у него усещане, че неговото мнение също е важно.
4. Спазването на златната среда – изключително трудно усвоимо, но не невъзможно. Не бива да му позволявате всичко, но не трябва и да му забранявате. Използвайте метода на обяснение, разговор. Запознайте детето с вашите доводи. Не става въпрос за оплакване или мрънкане от страна на възрастния – кажете му, защо това, което иска няма да се случи сега. Не бива отговорът да е само „не може”.
5. Когато отива на градина – в тази фаза нещата са много сложни, трябва да внимавате да не плачете пред детето, че се разделяте. Несъмнено и за майката е много трудно, но не бива да го показвате. Най-добре първият ден да отидете заедно и да останете там, да разгледате, да се запознаете с новостите. Нещата да се случват постепенно.
6. Детето забелязва, че мама и татко са различни – моментът на откриване на сексуалността. Тогава дечицата стават изключително любопитни – не се червете и не се скривайте зад обясненията „Малка си още”. Обяснете на детето какво е това, което има мама и това, което има татко, за бебето и т.н. Адаптирайте обяснението си с подходящи за възрастта думи и изрази, така че да ви разбере.
Всеки родител познава своето дете най-добре, но не забравяйте - възпитанието на детето трябва да започне от ранна детска възраст.
