Истериите при децата могат да се появят по различни причини, навсякъде и по всяко време. В такива моменти на емоционални изблици детето може да се втурне и да падне на земята, да хапе и да се бие, да крещи и да хленчи, а опитите на родителите да успокоят детето могат да имат обратен ефект. Какво да правите в такива ситуации, какво съветват психолозите?
Как родителите да реагират правилно на изблик на истерия при дете?
Трябва да останете спокойни, защото детето не е в опасност и този изблик ще премине, така че е по-добре да не реагирате на такъв прилив емоционално. Не крещете на детето, не му се карайте, не показвайте гняв и в никакъв случай не използвайте сила - това няма да го успокои, а само ще го разпали още повече, освен това ще добави доста негативизъм и трудности към отношенията ви с него.
Вземете или отведете детето от мястото на избухването и не фокусирайте вниманието му върху предмета, който го е причинил. Например, ако то започне да плаче в магазина заради някои сладкиши или играчки, които не искате да купите, тогава не е нужно да стоите над детето и да обяснявате защо не можете да ги купите сега. Така че е по-добре да излезете с детето от магазина и да отклоните вниманието му.
Определете конкретната причина, поради която детето има изблици на гняв: поради глад, желание да прескочите ограниченията, които сте поставили, опити за манипулиране на родителите. Ако обективните причини (глад, жажда, умора и др.) са елиминирани или не са свързани със ситуацията, вие сте говорили с детето, но то се навива, изисква нещо конкретно, опитва се да манипулира и да оказва натиск върху съжалението, не му позволявайте да постигне своето. Не реагирайте, занимавайте се с работата си, оставете детето на мира с емоциите му.
Отстрани може да изглежда, че това е твърде жестоко, но не забравяйте - истерията винаги изисква зрители. Разбира се, не трябва да пренебрегвате състоянието на детето, да го наблюдавате и да не го оставяте да се нарани. Но в ситуация, в която вашето присъствие налива масло в огъня и детето е в състояние да се контролира достатъчно, за да не се нарани, понякога има смисъл да го оставите да се успокои.
Говорете с детето си за вашите планове преди време. Например, когато отивате на разходка или до магазина, можете да кажете на детето си къде отивате и за колко време, какво ще прави там, какво ще купите.
Вече след (не в момента) пристъпа на истерия, препоръчително е да обсъдите с детето всичко, което се е случило. Така че, когато то се успокои и е готово да ви чуе, психолозите препоръчват да му кажете какво не ви харесва в поведението му и също така спокойно да обясните как трябва да се държи. От друга страна, дори и да ви е неприятно колко лошо е било детето ви и да се чувствате виновни за това, не се поддавайте на това чувство, не поправяйте въображаемите си недостатъци с подаръци и забавления. Така ще създадете опасна логическа връзка "истерия - награда" в съзнанието на детето, което ще доведе до проблеми в бъдеще.
Какво да не правите по време на пристъп на истерия на детето?
Няма нужда да плашите и стряскате детето. Според специалистите най-разрушителните за детската психика фрази са заплахите в духа на "сега ще те оставя тук", "ако не се успокоиш сега, ще те дам на онази леличка/чичко" и подобни. Имайте предвид, че детето е уязвимо в момента на истерия и най-вече се страхува, че родителите му ще спрат да го обичат, ще го дадат или разменят, допълват специалистите.
Трябва ли да се притеснявате?
Не забравяйте, че истериите при децата са временно явление, първите години от живота на детето рядко минават без тях. Важно е да сте там, така че връзката ви да се гради на дълбоко доверие. Научете детето си да изразява своите чувства и емоции, говорете му, че винаги ще го обичате и приемате. Общувайте, прекарвайте време заедно и бъдете внимателни към състоянието на вашето дете, това ще ви помогне да преодолеете всички трудности заедно.
Ако истериите се случват редовно, продължават след 3-4 години, са твърде бурни и изтощителни, с последствия под формата на проблеми с апетита, съня, дълги периоди на лошо настроение, тогава вероятно има смисъл да се консултирате със специалисти, преди всичко, невролог и психолог.
