Наред с всички мили и незабравими трогателни моменти, през които минавате, когато отглеждате едно дете, е възможно да ви се наложи да се запознаете и с т.нар детска истерия.
Най-чистият вид на истерията - да крещят и плачат едновременно, да ритат с краченца и да чакат да промените мнението си. Сами разбирате, че детската истерия е отговор на вашето „не”.
Без значение за какво точно им отказвате – децата просто не желаят да го чуват и тъй като това е техният единствен начин да отвърнат на вашата категоричност, те започват да плачат и да викат с пълно гърло, без абсолютно никакви притеснения.
Обикновено това е периодът, когато вече са започнали да разбират, но още са твърде малки, за да могат да реагират по друг начин или да се опитат да ви умилостивят, да спорят с вас. Става дума за възрастта между 2 и 3 години.
Обикновено всеки родител иска да облекчи мъките на детето си и веднага се съгласява само с идеята малкото съкровище да не се тормози и да не плаче. Ако само веднъж се поддадете на това изнудване, бъдете в готовност да виждате тези истерии всеки път, когато на детето нещо не му отърва.
За да се справите с такава ситуация, трябва да не забелязвате поведението на детето. Когато види, че не му обръщате внимание и не постига своето, ще спре да плаче и ще се успокои. Трудни са тези няколко минути, през които ясно чувате детето си, но не бива да му обръщате внимание, но пък е най-сигурният начин да престане да изпада в истерии винаги, когато сметне, че нещо не му харесва.
Вие от своя страна можете да му помогнете, като му давате свобода, до колкото е възможно да се дава свобода на малко дете. Избягвайте да забранявате, да ограничавате, да го отвличате от приятните за него занимания много често.
За да изградите здрав характер, да направите независим човек от вашето малко детенце, не бива да се поддавате независимо дали сте у дома, в магазина или в парка – това е просто период, който ще отмине съвсем скоро.
