Страхът от кучета, наричан още кинофобия, е един от най-често срещаните страхове при децата. Той може да се проявява с различна интензивност, като варира от лека нервност до панически атаки.
Страхът от кучета може да се дължи на различни фактори като лош опит, недостатъчно познаване, влияние на родителите или средата, хормонални промени.
Страхът от кучета може да ограничава живота на детето, като му пречи да се наслаждава на игри на открито, да посещава приятели или роднини, които имат куче, да се чувства уверено и спокойно.
Затова е важно да му се помогне да преодолее този страх и да развие позитивно отношение към кучетата.
Симптоми на кинофобията
- Соматични симптоми. Това са тези симптоми, които се отнасят до тялото и включват физически реакции като ускорено сърцебиене, затруднено дишане, потене, треперене, гадене, болка в гърдите, световъртеж. Те са резултат от активирането на симпатиковата нервна система, която подготвя тялото за бягство или борба при заплаха;
- Когнитивни симптоми. Това са симптомите, които се отнасят до мисленето и включват ирационални, преувеличени или изкривени възприятия, мисли и убеждения, свързани с кучетата. Например, човек с кинофобия може да мисли, че всички кучета са опасни, че ще го нападнат или ухапят, че не може да се справи със страха си, че ще загуби контрол или че ще умре;
- Емоционални симптоми. Те се отнасят до чувствата и включват интензивни и неприятни емоции като страх, тревога, паника, безнадеждност, срам, вина. Тези емоции са резултат от оценката на ситуацията като заплашителна и непоносима;
- Поведенчески симптоми. Това са тези, които се отнасят до действията и включват избягване, бягство, парализа, съпротива, агресия или зависимост от други, когато се изправят пред кучета или ситуации, свързани с тях. Тези симптоми са резултат от опита да се намалят или премахнат страхът и дискомфортът.
Колко честа е кинофобията
Кинофобията е един от най-често срещаните страхове при децата, но може да засегне и възрастни. Според някои източници тя засяга около 7 до 9 процента от населението. Това означава, че почти един от всеки десет човека може да има ирационален и постоянен страх от кучета. Кинофобията може да се дължи на различни фактори като лошо преживяване с животно, непознаване, влияние на родителите или средата, генетика. Кинофобията може да се преодолее с помощта на образование, изложение, терапия и подкрепа.
Съвети, които могат да бъдат полезни на детето със страх от куче
Разберете причината за страха
Поговорете с детето си и опитайте да разберете откъде идва страхът му от кучета. Може би детето е било ухапано, изплашено или нападнато от куче в миналото, или е видяло или чуло за такъв случай. Може би детето не знае как да се държи с кучета или как да разчита техните сигнали. Може би детето е под влиянието на вашите или чужди страхове или предразсъдъци. Признайте и валидирайте страха на детето, без да го омаловажавате или критикувате. Покажете разбиране и подкрепа.
Образовайте детето си за кучетата
Един от най-добрите начини да се преодолее страхът от кучета е да се научи повече за тях. Прочетете заедно книги, статии или брошури, които обясняват основните факти за кучетата, като например какви са техните нужди, поведение, език на тялото, различни породи. Гледайте заедно филми, сериали или видеоклипове, в които се показват кучета в различни ситуации, като например как играят, общуват, помагат или се грижат за хората. Посетете магазин за домашни любимци, зоопарк или приют за кучета, където може да видите и наблюдавате кучета от разстояние, без да се налага да ги докосвате или да сте в прекалено близък контакт с тях. Целта е да покажете на детето, че кучетата са интересни, разнообразни и приятелски животни, които могат да бъдат добри компаньони за хората.
Подгответе детето си за среща с куче
Ако детето ви е готово да се срещне с куче, изберете подходящо място, време и животно за тази цел. Предпочитайте спокойно, просторно и познато място, където детето да се чувства комфортно и сигурно. Избягвайте шумни, пренаселени и непознати места, където детето може да се чувства притиснато и наплашено. Изберете подходящо време, когато детето е спокойно, настроено и не е гладно, жадно или уморено. Избягвайте случаи, в които детето е раздразнено, разстроено или сънливо. Изберете подходящо куче, което е дресирано, социализирано и добронамерено. Предпочитайте по-малки, по-спокойни и по-приятелски кучета, които не лаят, не скачат и не хапят. Избягвайте по-големи, по-енергични и по-агресивни кучета, които могат да изплашат или наранят детето. По възможност изберете куче, което познавате или е на ваш приятел или роднина, така че да можете да контролирате ситуацията и да се доверите на животното.
Стъпки за среща с куче
Следвайте стъпките за среща с куче. Когато детето ви се срещне с куче, следвайте тези стъпки, за да осигурите безопасно и приятно взаимодействие както за детето, така и за животното:
- Попитайте собственика на кучето дали може да се докоснете до него и дали има някакви специални инструкции или предпазни мерки, които трябва да спазвате;
Позволете на кучето да ви опознае, като му позволите да ви оближе или да ви помирише. Не гледайте кучето в очите, тъй като това може да се разбере като заплаха. Говорете с кучето с мек и спокоен глас, като използвате името му, ако го знаете;
- Поглаждайте кучето нежно и бавно по гърба, врата или глава. Избягвайте да го галите по корема, ушите, опашката или лапите, тъй като това може да го раздразни или да го накара да се чувства подчинено. Не правете резки или груби движения, които може да го изплашат или да го предизвикат да ви ухапе;
- Поощрявайте детето си да играе с кучето, като му хвърля топка, дава му играчка или му дава лакомство. Избягвайте игри, които включват тичане, преследване, борба или дърпане, тъй като това може да разбуди инстинкта на кучето да ви нападне или да ви защитава. Следвайте правилата на собственика на кучето за това как да се играе с него и кога да спрете;
- Завършете срещата с кучето с благодарност и похвала. Подарете на кучето още едно лакомство или поглаждане и му кажете “довиждане”. Благодарете на собственика на кучето за възможността да се срещнете с него и му кажете колко сте се забавлявали. Похвалете детето си за смелостта и умението му да се справи със страха си от кучета.
Съвети за родителите
Като родител вие имате важна роля за преодоляването на страха от кучета при детето си. Ето някои съвети, които може да ви помогнат:
- Бъдете пример за детето си. Покажете на детето си, че вие не сте страхливи или неприятелски настроени към кучетата, а че ги уважавате и обичате. Срещайте се с кучета на приятели или роднини и показвайте на детето си как да се държите с тях. Ако вие сами имате страх от кучета, работете по него и не го пренасяйте на детето си;
- Не налагайте на детето си да се срещне с куче. Уважавайте темпото и желанието на детето си да се срещне с куче. Не го принуждавайте, не го подигравайте и не го наказвайте, ако откаже или се изплаши. Дайте на детето си време и пространство да преодолее страха си по свой начин. Подкрепяйте го и го насърчавайте да направи следващата стъпка, когато е готово;
- Помогнете на детето си да се справи с емоциите си. Научете детето си да разпознава и изразява емоциите с, като страх, тревога, гняв, срам. Помогнете му да намери здравословни начини да се справи с тях, като например дишане, релаксация, медитация, рисуване, писане, слушане на музика. Помогнете му да развие позитивно мислене и самооценка, като му казвате ободряващи и похвални думи, като например “Ти си силен/а, смел/а, умен/а, добър/а.”;
- Потърсете професионална помощ. Ако страхът от кучета при детето ви е твърде силен, продължителен или пречи на нормалния му начин на живот, може да е необходимо да потърсите професионална помощ. Консултирайте се с педиатър, психолог или психиатър, който може да ви посъветва за най-подходящата терапия за детето ви. Някои от възможните терапии са когнитивно-поведенческа терапия, хипнотерапия, арт-терапия, пет-терапия.
