Съществуват много видове и подвидове целина. У нас се отглежда обаче само т.нар. миризлива целина, която е двугодишно кореноплодно растение.
Надземната й част достига до 100 см. Във всички части на растението се съдържат до 3% етерично масло, което определя приятния аромат и вкус на целината.
В нея има много минералнивещества, белтъчини, мазнини, захари, глутамин, тирозин, полифенолии др. В надземната част се съдържат витаминитеС, В1 РР, провитамин А, захари, глюкозиди и др.
Като подправка целината действа главно диуретично и помага при стомашни проблеми, регулира обмяната на веществата в организма и има антисептични свойства.
В народната медицина тя се употребява при ревматизъм, трудно уриниране и шипове. Прилага се под формата на извлек, който се приготвя по следния начин: 500 г грудки се измиват, почистват и нарязват. Слагат се в 1 л вода и се варят, докато течността остане наполовина. След това тя се прецежда, разделя се на три части и се пие по време на хранене сутрин, обед и вечер.
За увеличаване на апетита и за подобряване на функциите на храносмилателната система е добре да се приема пресен сок от цялото растение – по 1 ч.л. 3 пъти дневно преди ядене.
С целината обаче не бива да се прекалява, защото в по-големи дози, съдържащото се в нея етерично масло дразни лигавицата на стомаха и червата.
Сокът от сурова целина може да помогне за стабилизиране на физиологичните процеси в организма. Смес от сок от целина със сокове от други зеленчуци дава отлични резултати при авитаминоза.
Сок от моркови и целина помага при нарушения на нервната система. Целината е богата на магнезий и желязо – храна на кръвните клетки. Освен като зеленчук целината е полезна и като природно лекарство.
Още в древността с нея са лекували жлъчни заболявания, физическо изтощение и измръзвания. В народната медицина се използва като диуретик при трудно уриниране, а също и като леко слабително и тонизиращо средство, което увеличава потенцията.
За лечение се използва зелената надземна част, семето и особено корените. Листата съдържат етерично масло, много витамин С и калий, провитамин А, глюкозида апигенин, фурокумарин, малко оксалова киселина и витамини В, РР и U. От листата и стеблата се приготвя лечебен сок.
Грудките са най-широко използвани за лечение, тъй като съдържат над 80 вещества, от които по-важни са витамините А, В, С, минералите, белтъчините, флавоноидите и др.
Растението успокоява болките и възпаленията, укрепва капилярите, стимулира централната нервна система, възбужда апетита и стомашните сокове и улеснява храносмилането, активира обмяната на веществата, дава сили, има противомикробно и жлъчогонно действие.
