Няма човек, който да не е изпитвал подобно чувство поне веднъж в живота си. Всъщност, ако някой ви каже, че ревността му е чужда, бъдете сигурни, че спестява истината.
Ревността е съвсем нормално човешко чувство, което всъщност е породено от страх. Страх, че може да загубим любовта на близкия човек, страх, че някой друг ще заеме нашето място в сърцето му. Ревността е толкова по-силна, колко по-неуверен в себе си е човекът, който я изпитва. Няма как да избегнем ревността, но можем да се опитаме да я контролираме, така че тя да не надхвърли разумните граници.
Някои хора погрешно възприемат ревността за проява на любов, но ако се замислите, ще разберете, че това не е точно така. Той ме обича, затова го е страх да не ме загуби – чували сме много пъти тези думи и те звучат логично, но само донякъде. Тук е мястото да разграничим ревността на „нормална“ ревност и „болезнена“ ревност.
Първата се изразява в една абсолютно естествена реакция – вашият любим застава нащрек, когато друг мъж ви обърне внимание, повече от нормалното. В това няма нищо лошо. Но ако вашият партньор започне да ви отнема от личната свобода, за да ви предпази от евентуална изневяра, това вече е обезпокоително. Подобно отношение няма нищо общо с любовта, а по-скоро е проява на егоизъм и комплекс за малоценност. Ревността е отрова, която може да убие любовта, затова не й го позволявайте.
Разбира се, тук не говорим за случаите, когато дамата умишлено флиртува с други мъже просто за да подразни своя партньор. За съжаление, доста жени прибягват до този „похват“ и основната причина да го правят е, че те не се чувстват достатъчно оценени в своята връзка. Но това е погрешна тактика. Правилното в случая е да поговорят със своя любим и да му обяснят как се чувстват. Само по този начин конфликтът може да бъде напълно изгладен. Думите са хубаво нещо, просто намерете най-точните от тях и ги използвайте.
