Всеки човек знае какво е усещането от хълцането и как то ни поставя в неудобни ситуации понякога. Задавали ли сте си въпросът, защо всъщност хълцаме?
Този въпрос е зададен още в древността от древногръцкият лекар Гален. Той е установил, че хълцането е израз на определени негативни емоции, които се превръщат във физически израз чрез устата.
В наши дни има много по-научно обяснение за това явление. Когато вдишаме въздухът навлиза в ларинкса и трахеята, след това попада в белите дробове. Диафрагмата е плосък, голям мускул, който разделя гръдната и коремната кухина и помага за циркулирането на въздушния поток.
Тя изпъква при издишане и се вдлъбва при дишане. Френичният нерв отговаря за чувствителността и движението на диафрагмата. Всяко негово дразнение може да предизвика спазъм в нея. Този спазъм се изразява в бързо поемане на въздух, което след това е възпрепятствано от затварянето на клапата, намираща се между гласните струни. Именно тези процеси предизвикват хълцането.
Най-общо можем да кажем, че спазмите в диафрагмата предизвикват хълцане. Причините за това могат да бъдат няколко. Най-често срещаната причина е прекалено пълният стомах. Разширяването на стомаха оказва натиска върху френичния нерв, който се раздразва и започва да съкращава диафрагмата. Много силно вероятно е това да се случи, ако сме прекалили с лютото. Лютата храна е особено дразнеща за стомаха.
Акохолът и цигареният дим също са причина за хълцане. Рязката температурна промяна отново може да ни причини подобен дискомфорт. Тази промяна може да се изразява в потапяне в студена вода или изпиването на някоя гореща напитка.
Някои състояние като шок, стрес, възбуда могат да ни накарат да хълцаме.
Ако хълцането продължи повече от 48 часа, то може да се окаже, че има по-сериозен произход като проблеми с нервната система и метаболитни нарушения.
Съществуват различни методи, които се прилагат за спиране на хълцането. За съжаление няма доказано ефективен метод, който да ни отърве от проблема. Най-известните са спиране на дишането, уплаха, отклонение на вниманието, изпиване на чаша вода на екс.
