Полово предавани болести или болести, предавани по полов път са заболявания, които се предават между партньори посредством някаква форма на сексуална близост, най-често при орален секс, вагинална интромисиия или анален секс.
В по-старата литература тези болести се наричат срамни болести или венерически болести, но през последните години се наложи терминът сексуално предавани инфекции, който носи по-широк смисъл – болните лица могат да бъдат заразени и могат да заразяват други без да проявяват симптоми на определено заболяване. Някои от инфекциите може да се разпространяват чрез медицински игли, раждане и кърмене. Полово предаваните болести са известени стотици години наред.
История на полово предавани болести
Първият известен епидемичен взрив на полово предавани болести е бумът на сифилис сред френските войски, обсадили Неапол през далечната 1494 година. От там заболяването светкавично се разнася из цяла Европа.
Сифилисът поразявал хората, като по цялото им тяло се образували пустули, а след няколко месеца се стигало и до фатален край. Сифилисът бил причина за смъртта на милиони души в Европа в продължение на няколко столетия наред.
Първата болница за лечение на полово предавани болести е открита в Лондон през 1746 година.
Интересен факт е, че лечението не винаги е било доброволно. През втората половина на 19 век приетият закон за заразните болести във Великобритания разрешавал да бъдат арестувани съмнителни проституиращи жени.
През 1902 година се провежда Международен конгрес за борба с венерическите болести, на който е взето решение да се препоръча организирането на противовенерични диспансери с цел ограничаване на болестите, предавани по полов път.
През 80-те години на миналия век две заболявания се превръщат в сериозен бич за човечеството – СПИН и генитален херпес. Милиони са жертвите на СПИН, но за щастие медицината се усъвършенства и наближава денят, в който ще бъде открито пълно лечение на коварната болест.
Полово предаваните болести са разпространени повсеместно. Някои от тях се наблюдават във всички страни по света /сифилис, трихомоназа, урогенитални и микоплазмени инфекции, венерически брадавици, СПИН и др./ Други заболявания обаче са съсредоточени само в определени райони /мек шанкър, донованозa/. Това са предимно страните с тропичен климат.
Видове полово предавани болести
Бактериални – гонорея, сифилис, хламидиоза, мек шанкър, ингвинален гранулом;
Гъбични – кандидоза, причинена от гъбичката Candida Albicans;
Протозойни – трихомоноза, причинена от едноклетъчен паразит;
Инсекти – краста, причинена от кърлеж Sarcoptes scabiei и въшливост, причинена от срамна въшка;
Вирусни – човешки папиломa вирус, Хепатит В, Херпес симплекс, СПИН.
Много от причинителите на полово предаваните болести преминават през лигавицата на вулвата, ректума, пениса, пикочните инфекции и в по-редки случаи през очите, устата, гърлото. Структурно лигавиците се различават от кожата и позволяват проникването на някои патогенни организми.
Патогените са в състояние да преминат и през разранена повърхност. Това е една от причините вероятността човек да се зарази при полов контакт с друг да е много по-голяма, отколкото при докосване и прегръдка.
Симптоми при полово предавани болести
Симптомите при полово предавани болести са тясно свързани с точният вид на заболяването. При много от тях патологичните промени се появяват в различни органи и системи. Сред водещите симптоми на повечето полово предавани болести са нетипично вагинално течение, вагинален дискомфорт, язвени поражения в областта на гениталиите, уретрит при мъжете, цервицити при жените, сърбежи, пъпки и др.
Диагностициране на полово предавани болести
В диагностиката на полово предаваните болести главна роля играят клиничните симптоми, снетите данни от анамнезата, изолирането на причинителя. Тестовете за сексуално предавани болести могат да бъдат само за един вид инфекция или да се състоят от няколко индивидуални тестове за ширoка гама полово предавани инфекции.
Много често при някои заболявания има прозоречен период, който представлява периодът от заразяването до появата на антитела в кръвта. При изследване на такива заразени тестът може да бъде отрицателен.
Лечение на полово предавани болести
Полово предаваните болести имат ясна етиология, затова при тях задължително се провежда етиологично лечение. В редки случаи /сифилис например/, се допуска прилагане на профилактично лечение. Освен комплексно, лечението трябва да бъде индивидуално за конкретния болен. Основната цел е излекуване и прекъсване на веригата за разпространение на болестта.
Изборът на антибиотик е в зависимост от изолирания причинител и резистентността му спрямо препаратите. Системните антибиотици не бива да се прилагат локално, с цел избягване на увеличаването на резистентността на причинителите. Антибиотикът трябва да се прилага в оптимални дози и с оптимална продължителност.
Профилактика на полово предавани болести
Превенцията е ключовият фактор в борба с полово предаваните болести. Необходимо е прилагането на сериозна здравна просвета сред населението, както и насърчаването използването на презервативи.
В перфектния случай и двамата партньори трябва да се изследват за полово предавани инфекции още преди пристъпването към съвместен сексуален живот. Тъй като това не се случва често, използването на презерватив в случайните сексуални контакти играе решаваща роля.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
