Астмата е тежко заболяване, което се характеризира с повишена чувствителност и хронично възпаление на бронхиалното дърво, предизвикано от различни дразнители и външни фактори. Бронхиалното дърво представлява съвкупност от фаринкса, трахея, бронхи, бронхиолите и крайните бронхиоли. При наличие на контакт с дразнител или в определен провокиращ момент се получава запушване на бронхите и дишането е силно затруднено.
Това запушване е променливо явление и напълно обратимо с помощта на подходящите медикаменти. Всеки ден човек нормално прави около 25 000 вдишвания и издишвания, по време на които вдишва приблизително 10 000 литра въздух. За хората болни от астма този процес е сериозно препятствие в някои случаи, тъй като по време на пристъп издишането е силно затруднено. Поради тази причина астматици често правят кратки и резки вдишвания, но издишат бавно и с явно усилие.
Механизъм на действие на астмата
Основното въздействие на астмата е съсредоточено в стесняването на дихателните пътища. Именно това стесняване възпрепятства нормалното преминаване на въздух от и към бели дробове. Основно засегнати са бронхиалните тръби, без да се оказва влияние върху белодробната тъкан или въздушните алвеоли. Стесняването на дихателните пътища се дължи на три основни фактори: възпаление, бронхоспазъм и свръхчувствителност.
Възпаление – това е първият и най-важен фактор, който води до стесняване на бронхиалните тръби. По време на възпаление те са отекли, зачервени и раздразнение. Възпалението се получава в резултат от реакцията на организма към определен вид алергени и външни дразнители. Възпалената тъкан отделя слуз, която запушва бронхиалните тръби. Клетките, които се събират около увредената тъкан /бели кръвни телца и еосинофли/ могат да я увредят, както и да допринесат за стесняването на дихателните пътища.
Бронхоспазъм – по време на астматичен пристъп мускулите, които се намират около бронхиалните тръби се съкращават. Именно това стягане на мускулите на дихателните пътища се определя като бронхоспазъм, който допълнително стеснява дихателните канали.
![дете с астма](https://gradcontent.com/lib/600x350/astma-malko-dete.webp)
Свръхчувствителност – хронично възпалени и свити дихателни пътища на болните от астма са свръхчувствителни на различни външни дразнители и алергени. Комбинацията от възпаление, бронхоспазъм и свръхчувствителност е главната причина за трудност при дишане и издишане.
Според причината за възникване, астмата се разделя на три основни вида:
1. Алергична астма – представлява алергична реакция, която възниква поради действието на специфични алергени, намиращи се в околната среда. Най-често срещаните такива алергени са животински косми, домашна прах и акари, полени и спори, химически вещества.
2. Не-алергична астма – този тип астма е провокирана от различни провокиращи фактори с неспецифичен характер, намиращи се във външната или вътрешна среда. Най-често срещаните такива са физически усилия, химични дразнители, хормонални промени, инфекции, психическо напрежение. Тези фактори могат да предизвикан астматичен пристъп, без да са свързани с определен алерген.
3. Смесена астма – представлява комбинация от алергичната и не-алергичната астма.
Симптоми при астма
Симптомите на астмата могат да варират от едва доловими прояви до много тежко състояние, което застрашава живота на човек. Главната проява на астмата е астматичен пристъп, който най-често включва: задух, възникващ на пристъпи; свистене при дишане; сухи свиркащи хрипове, които могат да се чуят от разстояние; мъчителна кашлица със сух характер; тежест и стягане в областта на гърдите. Понякога единственият симптом на астмата е хронична кашлица, която се проявява през нощта или по време на тренировки.
Диагностициране на астма
На първо място лекарят се съсредоточава върху историята на астматичните пристъпи. Следва обстоен медицински преглед и назначаване на редица тестове, които могат да открият бронхиална хиперактивност или вече проявила се астма. Тестовете се извършват с помощта на специален уред за изследване на дишането и специфични провокационни проби с вещества, които въздействат върху дихателната система. Астмата с алергичен характер се диагностицира чрез тестове за откриване на чувствителност към някои алергени – кожни, елиминационни и провокационни проби. В някои случаи се назначава изследване на кръв за наличие на клетки, които водят до проява на алергичните пристъпи.
![лечение на астма](https://gradcontent.com/lib/600x350/astma-doktor.webp)
Лечение на астма
За съжаление астмата е хронично заболяване, което не може да бъде напълно излекувано. Все пак съществуват редица медикаменти, които ако бъдат използвани редовно могат да подпомогнат дихателната функция и да намалят пристъпите до минимум. Основната задача на лечението на астма е да се преодолее бронхиалното запушване и хроничното възпаление. Астматичният пристъп може да бъде животозастрашаващо състояние и поради тази причина за неговото лечение се използват бързодействащи медикаменти, които имат силно бронхоразширително действие.
Към тази група лекарства спадат бета-2 рецепторни агонисти и антихолинергични препарати. Те не се използват ежедневно, а само по време на пристъп. В извънпристъпните периоди и за по-дълго лечение се ползват редица медикаменти. На първо място са инхалаторните кортикостероиди, които облекчават хроничното възпаление и спират алергичната реакция. Използват се и дългодействащи бронходилатори, осигуряващи дълга дилатация на бронхиалното дърво; антиалергични стабилизатори – за профилактика на астматичните пристъпи.
Използват се и допълнителни медикаменти като антибиотици, секретолитици и муколитици. От първостепенна важност е лекарствата за лечение на астматичните пристъпи да бъдат винаги близо до болния и да са лесно достъпни за употреба.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!