Какво е синдром на Сьогрен
Синдромът на Сьогрен представлява автоимунно заболяване с хроничен характер, което се характеризира с ненормално производство на автоантитела /насочени срещу собствените тъкани/. Неправилно функциониращата имунна система не предпазва тялото от въздействието на чужди фактори, а атакува тъканите и органите. Синдромът на Сьогрен протича с възпаление на овлажняващите жлези в тялото.
Най-често засегнатите жлези са слъзните и слюнчените, което от своя страна води до малка или липсваща секреция и чувство за сухота в устата и очите. В редки случаи са засегнати потните и мастните жлези на тялото. Атаката идваща от имунната система се осъществява чрез специфични автоантитела и бели кръвни клетки /лимфоцити/. В много малко случаи възникналият автоимунен процес може да засегне някои от вътрешните органи и да наруши техните функции.
Синдромът на Сьогрен се разделя на два вида: първичен и вторичен. Когато възпалението на жлезите се развива самостоятелно и не протича със заболяване на съединителната тъкан синдромът се нарича първичен. Засяга половината от случаите. Ако сухотата в устата и очите е съпроводено със системно заболяване на съединителната тъкан, синдромът на Сьогрен е вторичен.
Симптоми при синдром на Сьогрен
Симптомите, които предизвиква заболяването са различни при засегнатите. При някои хора симптомите са много леко изразени, а при други симптомите са много тежки. Сухите очи и уста не означават синдром на Сьогрен във всички случаи. Те могат да бъдат предизвикани от различни състояния или прием на лекарства. Симптомите на болестта най-често се разделят на такива, които произтичат от засягане на овлажняващите жлези и на такива, които се получават от засягане на други органи.
Симптоми на болестта, идващи от засегнати жлези
Възпалението на слъзните жлези предизвиква намаляването на слъзния секрет, сухота в очите и дразнене, зачервяване на очите и усещане за чуждо тяло. Болните се събуждат със залепнали клепачи, което може да доведе до инфекция или сериозно увреждане на роговицата на окото.
Засягането на слюнчните жлези води до намаляване на производството и отделянето на слюнка, което е причина за сухотата в устата. Липсата на слюнка води до неприятни проблеми, като дъвченето и преглъщането, затруднява говора, причинява кариеси на зъбите, парадонтоза на венците, разязвявания на езика и вътрешната страна на бузите, възпаление и образуване на камъни в околоушните слюнчни жлези.
Ако са засегнати жлезите в лигавицата на дихателните пътища, симптомите са сухота в трахеята и гърлото, неприятна суха кашлица и инфекции на бели дробове като пневмония и бронхит. В случаите на засегнати жлези на влагалището, симптомите са сухота и болка при полов акт.
Симптоми на болестта, идващи от засягането на други органи, освен жлезите
Проявява се възпаление на ставите с оплаквания като скованост и болка, затопляне и подуване. Наблюдава се и синдром на Рейно, който се характеризира с последователна проява на избледняване, посиняване и зачервяване на пръстите на ръцете и краката при подлагане на студ. Друг характерен симптом е възпаление на белите дробове, което протича с болка в гърдите и недостиг на въздух, кашлица с отделяне на храчки. В много случаи се наблюдават парене, локализирано зад гръдната кост и трудност при преглъщане. Възможна е силна болка в областта на стомаха, която е предизвикана от възпаление на задстомашната жлеза.
Диагностициране на синдром на Сьогрен
Диагностицирането на синдром на Сьогрен в много случаи е трудно, защото симптомите и се проявяват на фона на различни заболявания, с които се преплитат. Трудно се определя и дали синдрома е първичен или вторичен. При първото посещение на лекар трябва да се опишат подробно симптомите.
Трябва да се определи дали пациентът страда от някакви заболявания, приема ли хапчета. Следва обстоен преглед, проверява се за белези причинени от сухота, зачервявания и разязвявания на устата и очите, подуване на щитовидната жлеза, околоушните жлези, кожни изменения, скованост и болки в ставите. Следващата стъпка в диагностицирането е назначаването на редица изследвания.
Това са тестове за доказване на намаляването на слъзната и слюнчената секреция; кръвни изследвания; хормонални изследвания, които могат да докажат промени във функцията на щитовидната жлеза; имунологични изследвания, които откриват редица антитела, работещи неправилно. Биопсичните изследвания най-точно доказват диагнозата. Взема се материал от вътрешността на долната устна, където има най-много слюнчни жлези. След това се установява инвазия в жлезите.
Лечение на синдром на Сьогрен
Тъй като причината за появата на синдром на Сьогрен е неизвестна, все още не съществува окончателно излекуване от тази болест. Често лечението е продължително и се провежда от няколко специалисти. Целта е намаляването на силната активност на автоимунния процес и облекчаване на симптомите на болестта. Първата насока на лечението е потискането на автоимунния процес, спиране на възпалението и предотвратяване на увреждането на другите органи.
Лекарят предписва противовъзпалителни средства, най-често нестероидни хапчета и по-силни антиревматични лекарства. Тези хапчета повлияват върху оплакванията от сухота и помагат при болката във възпалените тъкани. Лечението за облекчаване на симптомите включва приемът на редица медикаменти, които се прилагат местно или през устата.
Болният има нужда от облекчаване на сухотата в очите. Това става чрез избягването на посещаване на помещения със сух или задимен въздух, тютюнопушене е противопоказно. Използват се различни капки и овлажняващи кремове. Сухотата в устата се регулира чрез по-голям прием на течности, висока влажност на въздуха, добра устна хигиена, стимулиране на слюнчните жлези с дъвки без захар, жабурене със специални разтвори.
Синдромът на Сьогрен протича различно при отделните пациенти, но е състояние, което остава за цял живот. Някои от болните имат леки симптоми, които напълно се контролират от лечението. При други обаче, се проявяват периоди на тежки прояви на болестта. При болните от този синдром има по-висок риск от развитие на злокачествено заболяване на лимфната тъкан.
Няма начин за предпазване от синдром на Сьогрен, тъй като причината за възникването му не е изяснена.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
