Дисковата херния, наричана още дископатия е болестно състояние, засягащо гръбначния стълб, при което се разкъсва външния фиброзен пръстен на междупрешленните дискове. Това позволява на централната мека част да се деформира, което спомага навлизането ѝ в гръбначно-мозъчния канал, притискайки намиращите се в него структури.
Дископатията се среща най-вече в лумбалния дял на гръбначния стълб. Често това е главната причина за болки в кръста, бедрата, прасеца или дори по целия долен крайник. В редки случаи се наблюдават дискови хернии в района на шийните прешлени и шията.
Причините за развитие на дискова херния са няколко. Включват вторични изменения в дисковото тяло, като в резултат от дегенеративни процеси всички елементи на диска остаряват; неправилно развитие на свързващия апарат; травми, които могат да се получат в резултат от вдигане на тежести, еднократно силно натоварване, падане върху краката или седалището. Обездвижването също е важен фактор. То предизвиква микротравми на гръбначния стълб, а според статистиката 80% от хората имат проблеми с него в някакъв етап от живота си.
Формирането на дисковата херния се извършва на няколко етапа. Първият етап е дисковото изпъкване. Представлява начална степен на миграция на пулпозното ядро. Дисковата протрузия е следващия етап в развитието на дисковата херния. Получава се от непълното разкъсване на фиброзния пръстен и излизане извън диска на част от пулпозното ядро.
Третият етап е дисковият пролапс. Голяма част от пулпозното ядро е излязло вън от пределите на междупрешленния диск и пролабира в гръбначния канал. Последният етап е т.нар. свободна дискова херния. Тук части от пулпозното ядро не се свързват с междупрешленния диск и се придвижват в различна посока.
Видове дискова херния
Дисковата херния може да се получи във всеки един диск на гръбначния стълб, но двете най-разпространени форми на заболяването са лумбалната и цервикалната.
Лумбална дискова херния – представлява най-често срещаната дискова херния. Причината за това се крие в натовареността на тази част, неправилните двигателни навици и лошо телодържание.
Цервикална /шийна/ дискова херния – среща се 15 пъти по-рядко от лумбалната. Тя е много опасно явление, защото може да се притиснат много важни нервни структури в шийната област, включително и гръбначния мозък, което може да причини пълна парализа на цялото тяло.
Симптоми на дискова херния
Проявите на заболяването започват с внезапна и срязваща болка, както и пълна невъзможност за осъществяване на някакво движение. Болният застава принудително в най-удобната и обезболяваща за него поза. Болката е много силна и се проявява в гръбната, кръстно-поясната и шийната област. Всяко едно движение предизвиква болка. Въпреки че е блокирало само едно коренче са засегнати много стави и мускулни групи. Когато дисковата херния не е пълна, може да настъпи внезапно оздравяване.
Лумбалната дискова херния се характеризира с болка в нервното коренче, която се разпространява към долните крайници, много силна болка в кръста, намалени рефлекси на сухожилията и промени в чувствителността на крака.
Цервикалната дискова херния се характеризира със силна шийна болка, спазми в шийните мускули, засилваща се болка, която се провокира от кашлица, напъване и дори смях. Болката се измества към рамото, ръката и предмишницата.
Диагностициране на дискова херния
Диагнозата се поставя след провеждането на преглед от невролог или неврохирург. Рентгеновата снимка не може да покаже наличието на дискова херния. Поради тази причини се налага назначаването на други образни изследвания, като компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.
Ядрено-магнитният резонанс е най-точния метод за диагностицирането на дискова херния.
Лечение на дискова херния
Когато дисковата херния е диагностицирана в самото начало на развитието й, лечението започва с ръчно-мануална терапия. Тя може да помогне и при повтарящите се случаи на непълна херния. Препоръчително е ръчно-мануалната терапия да бъде комбинирана с различни неоперативни и физиотерапевтични терапии. В началото на откриване на заболяването, болният трябва да почива на легло и да приложи контрол на своето тегло.
Предписват се нестероидни противовъзпалителни средства, които трябва да овладеят възпалителни процеси.
В повечето случаи се прилага оперативно лечение. Операцията може да се извърши по два начина – чрез стандартна техника или с микрохирургична. Предимствата на втория начин са редица: по-бързо възстановяване, малък кожен разрез, по-малко усложнения, малка кръвозагуба, по-краткотрайна операция, малък период на нетрудоспособност, по-прецизно манипулиране на структурите на нервите. При микроскопските манипулации между 75 и 100% от пациентите се възстановяват напълно от болестта.
При някои пациенти положителният ефект е малък. Това се дължи на късното диагностициране на заболяването и съответно по-късната операция, когато вече са настъпили тежки увреждания в гръбначно-мозъчните нерви. Поради тази причина, при първите симптоми незабавно трябва да се потърси медицинско мнение.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!