Вагинизмът е термин за тежко и непроизволно свиване или спазъм на мускулите на тазовото дъно и влагалище, което води до болезнени и напълно невъзможни сексуални отношения. Вагинизмът се проявява във всяка една възраст и има различна тежест на проявите. Според статистиката около 3-4% от жените са потърпевши, но няма конкретни данни, защото не всички търсят медицинска помощ.
В леките случаи на вагинизъм, жената е способна да води полов живот, но трябва да положи усилия за да успее да преодолее болката. В някои случаи страхът от проникването е толкова голям, че предизвиква мигновено съкращаване на обграждащите влагалището мускули. Жената, която страда от вагинизъм има нормално сексуално влечение, но не изпитва удовлетвореност от самия акт.
По време на сексуалната игра тялото само си създава необходимите условия за нормален и приятен полов акт. Мускулите на влагалището се отпускат, влагалището се удължава, отделя се секрет, а срамните устни стават по-еластични и разтворени.
За да се случат всички тези процеси се грижат отделни нервни центрове, намиращи се в мозъка. Състоянието вагинизъм се получава в резултат от погрешни команди на тези центрове. Така мускулите на влагалището не се отпускат, не се отделя секрет и жената не е подготвена за половото сношение.
Причини за вагинизъм
Вагинизмът е породен от два типа проблеми. Първият тип включват влагалищна сухота, породена от наличие на възпалителни процеси във влагалището и вулвата, както и от твърде плътна девствена ципа.
Вторият вид причини се коренят в дълбоко психологическа основа. Най-често са последица от преживени стресови ситуации в миналото или в настоящето.
В тази група спадат неприятните спомени от сексуални контакти, неприятни емоционални изживявания, засягащи самочувствието на самата жена. От много важно значение са нагласите, които жената има още от дете и по какъв начин са я възпитавали родителите и в сексуално отношение.
Проявено насилие е много чест отключващ фактор. То се изразява не само в изнасилване, но и в по-грубо отношение на мъжа по време на полов акт. Битовите неуредици също повлияват на отношенията между партньорите.
Състоянието може да се прояви след претърпени травми в тазобедрената област, които се свързват с механичната болка и в последствие не е изключено да се провокират и психологичните причини за вагинизма.
При момичета в самото начало на сексуалния опит може да възникне вагинизъм, който е породен от страх, който изпитват към половия акт, а в другия случай е предизвика от неприятен първи път.
Симптоми при вагинизъм
Най-характерната проява на проблема е трудното или невъзможно проникване при полов акт. Жената изпитва болка, която в някои случаи осуетява сношението, без значение от половата игра и предразположеност.
Дори тя да желае да прави секс, тялото ѝ реагира негативно и не успява да я подготви за физическото проникване. Когато все пак се осъществи актът, тя не получава удовлетворение. Практически жената не достига оргазъм с проникването, а по други механизми като стимулацията на клитор.
Диагностициране на вагинизъм
Вагинизмът се диагностицира по време на гинекологичен преглед. Жената трябва да сподели своите проблеми и невъзможността за провеждане на сексуален акт. Следват редица прегледи и тестове, които изключват възпаления, кисти и други гинекологични проблеми. В случай, че налице няма никакво нарушение, се поставя диагнозата вагинизъм.
Лечение на вагинизъм
Въпреки че вагинизмът не е физическа болест, той трябва да бъде лекуван заради редица причини – влошаването на качеството на сексуалния живот между двамата партньори, спад в самочувствието и възможност за разрив в отношенията. Поради това се препоръчва жената да се обърне към специалист сексолог, който да открие проблема и да предложи подходящи начини за решението му, съобразени с индвидуалността на всяка една пациентка.
Назначават се упражнения, които се изпълняват както самостоятелно, така и с помощта на партньора. Терапията може да продължи по-голям интервал от време, а първите положителни резултати се очакват след два месеца редовни консултации. Не е изключено в даден момент терапията да се провежда и от двамата партньори.
Лечението изисква много голямо търпение и упоритост, а много често се налага участието не само на сексолог, но и на гинеколог и психотерапевт.
Важно е жената да се отърси от своя страх и свързаното с него неволно съкращаване на мускулите на влагалището. Партньорът ѝ от друга страна трябва да бъде също много търпелив и всеотдаен.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
