Какво е сомнамбулизъм
Сомнамбулизмът представлява ходене и шепнене по време на сън, което се повтаря епизодично. Това е разстройство на съня, което произлиза от латинските думи „somnus” – спане и „ambulus” – ходене. Епизодите на ходене по време на сън имат продължителност от няколко минути до един час. Ходещите насън хора се наричат сомнамбули.
Сомнамбулизмът се проявява обикновено в края на първия или началото на втория цикъл на съня, което означава, че момента на появата му е много скоро след заспиването. В някои случаи може да се получи в сутрешните часове.
Сомнамбулизмът може да засегне хора от всички възрастови групи, но най-често се наблюдава при децата, особено при момчетата. По време на пристъпите на сомнамбулизъм, засегнатият почти винаги е под действието на някакъв сън. Поради тази причина той се държи така, сякаш общува с образите от своя сън.
Според специалистите, ако този процес се прекъсне поради някаква причина, следващата проява на сомнамбулизма ще продължи от момента на предишното прекъсване. Ходещият насън може да бъде както с отворени, така и със затворени очи, а понякога дори чува и вижда случващото се около него. Той дори може да отговаря на въпроси, но в действителност спи.
Освен ходенето и говоренето, сомнамбулът може да седне в леглото и да се вгледа в нищото с празен поглед; да започне да върши нормални дейности за ежедневието – шофиране, излизане от дома, опит за обличане на дрехи, да отиде до някой комшия да му занесе тиксо и други подобни логични и нелогични действия.
Причини за сомнамбулизъм
Не са изяснени конкретните причини за появата на сомнамбулизъм. Според учените няколко са вероятните причини, които провокират състоянието. Те могат да се обединят в три по-големи групи.
Генетични – сомнамбулизмът се наблюдава по-често при еднояйчните близнаци. От друга страна, ако кръвен роднина страда от това разстройство, шансът и детето да го наследи се увеличава десет пъти.
Физиологични – бременността и цикълът при жените увеличават вероятността от поява на сомнамбулизъм. От друга страна дълбочината и дължината на етапите на съня при децата са по-развити, което също благоприятства неговата поява.
Общи – изразяват се в липса на сън, стрес, употреба на алкохол и наркотици, силни хапчета и стимуланти, треска и нерегулярност в съня.
Симптоми при сомнамбулизъм
Главният симптом на състоянието е ходенето насън. Другите съпътстващи прояви включват втренчен поглед, тиха и тромава походка. Човекът не се движи с изпънати ръце, представа, която е залегнала в много хора.
При задаването на въпрос сомнамбулът отговаря много бавно, с безсмислени думи, или изобщо не отговаря. Ако болният се върне в леглото без да бъде събуден, на сутринта не помни нищо от случилото се през нощта.
При по-големите деца, които могат да бъдат събудени много лесно, се наблюдава смущение и дори срам от собственото поведение. Опитите за събуждане на ходещия насън са продължителни, защото той се буди много трудно. Когато все пак се събуди е объркан и абсолютно неадекватен.
Диагностициране на сомнамбулизъм
Поставянето на диагнозата се извършва на база характерното ходене на сън, което се проявява епизодично. Близките на сомнамбула могат да бъдат полезни, описвайки поведението на роднината си по време на проявите на сомнамбулизма. Това е така, защото болният не помни нищо, а единствения начин да разбере, че нещо не е наред е благодарение на своите близки.
Възможно е лекарят да назначи изследвания, които да потвърдят наличието на някои неврологични изменения.
Лечение на сомнамбулизъм
В голяма част от случаите проявите на това разстройство не бива да бъдат повод за сериозно притеснение, а при децата много рядко се дължат на психологични нарушения. За да се избегнат проявите на сомнамбулизъм, лекарите препоръчват голяма почивка за преуморения след ходенето насън.
Сомнамбулизмът се повлиява много добре от хипноза, която обаче трябва да бъде проведена от опитен специалист.
С цел подобряване на качеството на съня, трябва да се изготви график на лягане, който трябва да бъде спазван редовно. Преди лягане не бива да се употребява алкохол и да се преяжда. Спалнята трябва да бъде максимално затъмнена и комфортна, телевизорът – изключен.
От стаята се премахват всички предмети, които биха могли да наранят сомнамбула по време на разхождането му нощем. С оглед безопасността се препоръчва вратите и прозорците да бъдат здраво залостени.
Подкрепата на семейството е един от най-важните фактори за преодоляване на състоянието. Положителното отношение и проявата на разбиране могат да намалят стреса и напрежението, които сомнамбулът изпитва.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
