Скъпоценният камък е минерал, скала или вкаменен материал, който след специална обработка се използва в бижутерията и за колекциониране. Има още два вида скъпоценни камъни, които са органични – кехлибар и амолита. В бижутерията се използват както естествени камъни, така и синтетични. Как да разпознаваме истинските скъпоценни камъни, вижте в следващите редове.
Често разликата можете да направите с просто око.
При изкуствения махалит цветните ивици са прекалено контрастни, а в естествения зеленият цвят прелива в безброй по-тъмни и по-светли нюанси. В естествения камък рисунъкът е игра на природата в безброй вариации, различни за всеки един уникален камък. Изкуственият махалит не може да имитира това многообразие.
Доста имитиран е и лунният камък. Вместо естествения минерал се предлага стъкло, което е много по-евтино и по-разпространено в търговската мрежа. Лунен камък е обединяващо название на няколко минерала от групата на фелдшпатите – адулар, ортолклаз, плагиоколази. Те могат да проявяват „лунен ефект”. Заради тази подробност лунните камъни могат да се различават значително.
Тюркоаз е може би най-често имитираният камък. Под това име се предлагат дори пластмасови бижута. Най-често се бърка с магнезититът – друг вид естествен камък. Магнезитът е по-евтин, трайно и ефектно се боядисва в различни цветове и има черни жилки, подобно на тюркоаза. Когато е синьо оцветен го наподобява сравнително правдоподобно. Масово предлаганият „тюркоаз” в търговските мрежи е точно такъв оцветен магнезит.
Кехлибар е изключително често имитиран. Цветовете на ментетата са много по-ярки и с просто око може да се различи, че изглеждат изкуствени.
Рядко се имитират яспис и ахат, защото са невероятно разнообразни като рисунък. Има фалшиви, ръчно изработени камъни, наподобяващи яспис. Интересна подробност е, че евтините камъни се имитират много по-трудно.
