Енурезата, позната още като нощно напикаване представлява несъзнато и неволно изпускане на урина по време на сън, след като вече е достигната възрастта, при която контролът върху пикочния мехур трябва да е достигнат. Тази възраст е четири години за момичетата и пет за момчетата. Нощното напикаване се среща доста по-често при момчетата. Енурезата най-често се получава един час след заспиване или непосредствено преди събуждане.
Нощното напикаване бива първично и вторично. Първично е когато детето след четири годишна възраст редовно или понякога се напикава по време насън. За вторично нощно напикаване се говори, когато детето вече е спряло да се напикава през нощта, но поради някаква причина е започнало да се изпуска насън. Такава причина може да бъде захарният диабет, емоционална травма, инфекция на пикочните пътища или др.
Енурезата може да се дължи на някои наследствени фактори, соматично заболяване, заболявания на гръбначния стълб и отделителната система, както и на психични фактори /развод на родителите, раждане на братче или сестриче, постъпване в детско заведение/.
Произхода и причините за възникване на енуреза все още не са напълно уточнени. Съществуват теории за органичния произход, както и такива, които поставят на преден план психогенни моменти. Изследват се обемът и тонусът на пикочния мехур, разпределението в отделянето на урината в денонощието.
Много често се съобщава за рефлукс при изследване на пикочните пътища. Търсят се и някои особености в съня, които могат да причинят енуреза – например прекалено дълбок сън, при който не се усеща дразненето от пълния пикочен мехур.
Последователите на теорията за привързването смятат, че неправилният подход на родителите не е спомогнал за създаването на условния рефлекс на събуждане при дразнене на мехура през периода от развитието, който е бил най-благоприятен за усвояването му.
Енурезата е крайно неприятна както за децата, така и за техните родители. Ако продължи и в предучилищна възраст, детето започва да страда от срам и тревожност да не се разкрие проблемът му.
Диагностициране на енуреза
Прецизната анамнеза е изключително съществена за диагностициране на енуреза. Симптомите, които могат да насочат към намален функционален капацитет на мехура, включват чести позиви за уриниране и никтурия /често уриниране през нощта/. Воденето на дневник от родителите, в който се отразява честотата на уриниране, количеството на отделената урина, както и появата на определена симптоматика, подпомага диагностицирането на проблема при неясноти в анамнезата.
Лечение на енуреза
Конвенционалното лечение на енурезата включва различни поведенчески интервенции, използването на алармена система и фармакологични средства. Целта на поведенческата терапия е създаване на редовни навици за ходене до тоалетна. Децата трябва да се стимулират да уринират често, на малки интервали, за да се избегне и напикаването през деня. Това лечение изисква мотивация на детето, подкрепа от страна на родителите и много търпение.
При малките деца използването на адаптори за тоалетната чиния и столчета за поставяне на краката подпомага заемането на подходяща поза, която води до релаксиране на мускулите на тазовото дъно и улеснява изпразването на червата и пикочния мехур.
Хубаво е да се направят някои промени в поведението. На първо място родителите трябва да насърчават децата да не отлагат изхождането. Малчуганите трябва да се стимулират да посещават тоалетната поне веднъж на два часа. През деня детето трябва да приема достатъчно количество течности, а не да си наваксва приема им през вечерта, защото това е сериозна предпоставка за нощно напикаване.
В много редки случаи се назначава въвеждане на медикаментозна терапия, която се изписва по преценка на лекуващия лекар. Медикаментите са крайна мярка и се приемат само временно. Смята се, че приемът им не може да излекува напълно енурезата. Много специалисти твърдят, че проблемът се решава единствено чрез създаване на навик за контролиране на пикочния мехур.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
