Нощното задушаване представлява периоди на дихателни паузи по време на сън, които имат продължителност повече от 10 секунди. Другото наименование на състоянието е сънна апнея.
Заболяването се среща по-често при мъжете, отколкото при жените. Броят на дихателните паузи за един час се обозначава с термина индекс на апнеята по време на сън. Този индекс се приема за патологичен, когато периодите на задушаване за един час надвишават 10.
Нощното задушаване се среща по-често при мъже на средна възраст. Потърпевши са и хипертоници, болни с метаболитен синдром и дори децата.
Наблюдава се и определена фамилна обремененост, като е много вероятно тя да се дължи на унаследена слабост в мускулатурата на гълтача, която причинява нарушението в дишането. В голяма част от случаите задушаването се дължи на обструкция в горните дихателни пътища.
Благоприятстващи за развитието на обструкцията за заболявания в назо- и орофаринкса, полипи в носа, изкривяване на носната преграда и макроглосия. При наличието на белодробни заболявания рискът от нощно задушаване се увеличава.
Рискове за нощно задушаване
Основните рискови фактори включват затлъстяване, прекаляването с алкохол и тютюневите изделия. Заболявания като белодробна артериална хипертония, системна хипертония, аритмия, нощни ангини, деформации на лицевата част на черепа.
Симптоми на нощно задушаване
Заболяването се проявява най-вече с периоди на накъсване на съня. Това води до недоспиване, умора и повишена сънливост през деня. По време на съня човекът хърка шумно и неравномерно, а дишането от време на време спира.
Резултатът от това е недоспиване, което причинява намаляване на работоспособността, а рискът от битови травми и инциденти значително се увеличава. Шофирането се превръща в много рискова дейност. Концентрацията и паметта са силно отслабени, появява се сухота в устата, главоболие рано сутрин. Потентността също е засегната.
Едни от най-сериозните усложнения на нощното задушаване са ритъмните нарушения. По време на задуха сърдечният ритъм е забавен /брадикардия/, а при събуждането се засилва /тахикардия/. Това е промяна в честотата на сърдечните удари, която е тясно свързана с нощното задушаване и се нарича синусова аритмия.
При болните от хипертония се наблюдава влошаване в кръвното налягане. При болни от сърдечно-съдови заболявания се наблюдава тяхното задълбочаване и влошаване. Значително се повишава рискът от инсулт или инфаркт, както и от много тежка дихателна недостатъчност.
Диагностициране на нощно задушаване
Поставянето на диагнозата нощно задушаване се извършва на база данни от друго лице – хъркане и усилващи се периоди на спиране на дишането. Прегледът на горните дихателни пътища подпомага диагнозата. За по-точни и прецизни резултати трябва да се направи изследване на съня на пациента в лабораторни условия. Различните показатели по време на съня – дишане, шумове, сърдечна недостатъчност трябва да бъдат измервани за по-дълъг период от време.
Много е важно нощното задушаване да се разграничи от други състояния – сънливост, причинена от недоспиване; мозъчни заболявания; хъркане без прояви на обструкция; нарколепсия, която протича с периоди на принудително заспиване и загуба на мускулен тонус.
Лечение на нощно задушаване
Веднага след поставянето на диагнозата трябва да се започне с коригирането на рисковите и предразполагащи фактори – наднормено тегло, изкривяване на носната преграда, тютюнопушене. При по-леките форми на апнея се дават препарати, които овладяват състоянието. В по-сериозните случаи се прилага назална маска, чрез която се подава повишено налягане, предотвратяващо проблемите с дихателните пътища. При много редки обстоятелства се прибягва до хирургично лечение.
При нисък индекс на апнеята, което означава под 20 периода на задушаване в час прогнозата е добра, а смъртните случаи са по-редки. При нарастване на паузите със задушаване, рискът от фатални усложнения се увеличава. Във всички положения състоянието е сериозно и не бива да бъде подценявано.
Предпазване от нощно задушаване
Профилактика на нощно задушаване се извършва чрез премахване на рисковите фактори – болният трябва да намали своето телесно тегло до нормални граници, да ограничи тютюнопушенето и алкохола. Необходимо е да се спазва и определена хигиена на съня – установяване на режим на лягане и ставане, който е не по-малко от 8 часа; използване на леглото само за сън; осигуряване на тъмно и проветриво помещение.
Болният не бива да заспива под влиянието на външни дразнители, каквито са телевизорът, компютърът или радиото. Вечерята не трябва да бъде нито оскъдна, нито обилна. Преди лягане се препоръчва изпиването на чаша топла напитка, но в никакъв случай алкохолна.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
