Паралич представлява тежко заболяване, което е причинено от човешкия полиовирус. Това е вирус с много висока устойчивост в околната среда, което е предпоставка за лесното му разпространение. Болните от паралич или здравите вирусоносители отделят вируса на болестта чрез своите изпражнения.
Заразяването може да стане чрез консумация на замърсени хранителни продукти и вода или чрез мръсни и неизмити ръце. Освен това съществува и въздушно-капков път за предаване, който се обяснява с факта, че вируса се намира в носоглътката и се отделя по капково-слюнчен начин.
Заболяването поразява най-често деца до шестгодишна възраст, но не изключено да се срещне и в по-зряла възраст. Проникналият вирус в устата се заселва и започва да се размножава в лигавицата на гърлото и чревната лигавица. Преминавайки през регионалните лимфни възли, вирусът достига до кръвта, а оттам се разпространява към всички органи и системи в човешкото тяло. Параличът е тъканно-специфичен и затова прониква в нервните клетки.
Съществуват три групи на развитие на церебрален детски паралич – предродилни, родилни и следродилни. В предродилният период мозъкът на бебето може да пострада, ако майката е болна от хронични заболявания като анемия и диабет. Съществува голяма опасност от възникване на патологични процеси, ако по време на бременността майката употребява наркотици, алкохол, занимава се с тежка работа или пие силно действащи лекарства.
Болестта може да се появи и при деца, чиито майки са в напреднала възраст или имат вътрешни инфекции. В момента на раждането на бебето отново съществува опасност от предизвикване на детски паралич, поради затруднено раждане или от много бързо раждане. След раждането параличът започва да се проявява в първите месеци.
Важна особеност на параличът е, че той никога не възниква сам, а е обусловен от въздействието на няколко фактори, но е много трудно да се определи какви точно са те.
Форми на паралич и симптоми
Паралитична форма – тази форма на болестта засяга най-често гръбначния мозък. Инкубационният период е от пет дни до две седмици. След отминаването на този период започват и първите признаци на болестта.
Това са загуба на апетит и гадене, диария, повишение на телесната температура, носоглътката се възпалява и се появява главоболие. Следват и разгърнатите симптоми на паралича, които включват изпотяване и сънливост, ригидност на врата, болка и отпадналост на мускулатурата, проблеми с долните крайници. Този етап на паралича трае между 30 и 36 дни, след които рязко започват да се появяват парализи.
Болките в тялото се засилват, а другите симптоми постепенно изчезват. Най-често засегнати са мускулите на горните и долните крайници, а засягането на дихателната мускулатура е силно опасно. Вирусът може да засегне гръбначния и други части на мозъка. В някои случаи се поразява и лицевия нерв, при което болните имат гладко чело и отпуснати клепачи, свирене с уста и набръчкване на челото. Булбарната форма протича изключително тежко – настъпва увреждане в нервните клетки на централния мозък, контролиращи гълтането, дишането, говора и кръвообращението. В тези случаи може да настъпи кома и смърт.
Непаралитичната форма – протича с катарални прояви в носоглътката, повишение на телесната температура, мускулни болки, но без настъпването на парализа. Открива се трудно, което дава възможност за развитие на инфекцията.
Диагностициране на паралич
Диагностицирането на болестта често се осъществява, след появата на оплаквания като скованост във врата и гърба, проблеми с дишането и гълтането. При наличието на съмнения за паралич, лекарят назначава редица лабораторни тестове, които могат да установят наличието на полиовирус. Вземат се проба от гърлен секрет, гръбначно-мозъчна течност и проби от изпражненията.
Лечение на паралич
Все още няма ефективно лечение за паралича. Поради тази причина се назначава терапия, която управлява появата на болезнените симптоми, повишава комфорта на болния и го предпазва от възникването на усложнения.
Предписват се антибиотици за предотвратяване на инфекции, различни болкоуспокоителни, както и вентилатори, които облекчават дишането.
Болният трябва да си почива на легло, но и да извършва умерени упражнения за раздвижване на засегнатите мускули. Специалист трябва да назначи физиотерапия, която да бъде изпълнявана стриктно.
Предотвратяване на паралич
Единственият начин за превенция на паралич са ваксини, които са създадени от неактивни полиовируси и са много ефективни и безопасни. Първата ваксина е полиовирус активирана /IPV/ и се състои от серия от инжекции, които започват две месеца след раждането на бебето и продължава до навършването на петгодишна възраст. Втората ваксина е перорална полиомиелитна /OPV/ - създадена е за отслабените форми на полиовирусите.
Ваксинацията е задължителна за всички застрашени групи от населението - най-вече малките деца. По лекарско предписание може да се наложи извършването на повторна ваксинация на рисковите групи, особено ако има опасност от възникване на епидемична ситуация. Болните и съмнително инфектираните хора подлежат на изолация. Домовете на болните от паралич трябва да бъдат грижливо дезинфектирани.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
