Носоглътката е понятие, което включва носната кухина и задната част на устната кухина – гълтач. Носната кухина е покрита с лигавица, която е изградена от клетки, притежаващи реснички по своята повърхност и жлезни клетки, които отделят слуз.
Тази секреция едновременно овлажнява както лигавицата, така и поетият въздух. Ресничките задържат праховите частици и чрез движение ги изтласкват по посока на устната кухина. Това възпрепятства попадането на частиците в белите дробове.
Слизестата обвивка на носната кухина притежава голям брой кръвоносни съдове, което подпомага загряването на вдишания въздух. Носоглътката е свързана със средното ухо посредством Евстахиевата тръба. В задната част на устната кухина се намират сливиците.
Ринофарингитът или острото възпаление на носоглътката се развива в резултат на разпространяващо се възпаление от долните отдели на глътката или носната кухина при остри и хронични възпаления на глътката, околоносните синуси и носната кухина.
При децата остър ринофарингит може да се получи при израстване на трета сливица. Третата сливица се среща най-често при деца в предучилищна и ранна училищна възраст. Тя създава благоприятна среда за развитие на остър възпалителен процес в носоглътката, особено при деца с отслабнал имунитет.
Причинителите на ринофарингит са вируси /подобно на ринит/, но тук важна роля играят не само риновирусите, а и респираторно-синцитиалния вирус, парагрипните вируси, в по-редки случаи адено и ентеровирусите. Изброените вирусни причинители са представени от над 100 щама.
Симптоми при ринофарингит
Ринофарингитът протича със зачервено гърло, хрема, повишена температура и кашлица. При деца с намалено телесно тегло или новородени заболяването може да протече без температура. При деца в ранна детска възраст температурата може да бъде особено висока.
В началото секрецията от носа е водниста, а след това става по-гъста. Първоначално кашлицата е по-суха и дразнеща, но в последствие може да стане влажно. Постепенно се наблюдава спадане на температурата, спиране на хремата, намаляване и изчезване на кашлицата.
При по-големите деца заради набъбване на лигавицата и обилният секрет е налице назална обструкция. Ринофарингитът протича с липса на апетит, главоболие, кихане, общо неразположение.
Установява се обилен секрет в носните ходове. Фарингеалната стена е зачервена, а от назофаринкса се вижда стичащ се секрет. Напипват се увеличени лимфни възли.
Опасността на ринофарингита се крие в усложненията – при недоносени и новородени деца най-честото усложнение пневмонията. При кърмачета и деца в ранна детска възраст освен пневмония се развива възпаление на средното ухо. По-рядко усложнение е синузитът, който обикновено се наблюдава след 2-годишна възраст.
Диагностициране на ринофарингит
Диагностицирането на ринофарингита се извършва на база клинична картина и данните за евентуален епидемиологичен контакт. С помощта на специална имунофлуресцентна техника може да се идентифицира и конкретният причинител.
Лечение на ринофарингит
Лечението на ринофарингит предимно е насочено към намаляване запушването на носните ходове, което е причинено от обилната секреция и набъбналата лигавица.
Препаратите, които съдържат активни и по-дълго действащи вещества трябва да се избягват при малките деца, защото причиняват депресия и възбуда, а други може да причинят и интоксикация.
На децата се назначава капки 2%, а на възрастните 5% на разтвор от коларгол или протаргол. Дават се три пъти дневно. Назначават се и поливитаминни препарати.
При повишена температура се използват антипиретици. Затрудненото хранене, особено при малките деца изисква настойчивост и търпение.
Дават се течности под формата на чай и плодови сокове. Диетата е плодово-млечна, като храната се дава на малки порции и по-често. Детето се лекува при домашен режим. Прогнозата на ринофарингита е добра. Болните деца оздравяват до една седмица, но секрецията от носа може да бъде по-продължителна.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
