Хипопротеинемията представлява силно намалено количество протеин /белтък в кръвта/. Редица състояния могат да предизвикат хипопротеинемия и много от тях са лечими. Причини за ниското ниво на протеин могат да бъдат бъбречни заболявания, оток, маласорбция в стомашно-чревния тракт, провеждане на диети и др.
Хипопротеинемията е основен симптом при наследствена хипопротеинемия, гломерулонефрит, асцит при деца, отоци в краката, повтарящи се отоци в ръцете и др.
Бъбречната недостатъчност е една от често срещаните причини за хипопротеинемия. В този случай увредените бъбреци пропускат изтичане на протеини в урината, което води до протеинурия.
Друга основна причина за състоянието е недохранването и спазването на агресивни диети. Протеин-губещата ентеропатия и тежки изгаряния също могат да отключат хипопротеинемия. Някои лекарства и алкохол могат да намалят абсорбцията на протеин.
Хората, които са по-застрашени от развитието на хипопротеинемия са болни от кистозна фиброза, стомашно-чревни заболявания, СПИН, лимфом, чернодробни заболявания.
Сред стомашно-чревните заболявания, които могат да отключат състоянието са бактериален свръхрастеж в тънкото черво, стомашно-чревни инфекции, паразитни вредители, диария, болест на Крон или улцерозен колит. Хора с оперативно премахнати части на червата също са застрашени от хипопротеинемия.
Симптоми при хипопротеинемия
Основните симптоми на състоянието са загуба на [мускулна маса], диария, обща отпадналост на тялото, замъглено зрение, отоци по глезените.
Обикновено подуването на долните крайници. Сама по себе си хипопротеинемия не е заболяване, а симптом за наличие на такова. Поради тази причина симптомите могат да бъдат най-разнообразни.
Диагностициране на хипопротеинемия
Хипопротеинемията се диагностицира с кръвен тест за установяване на серумните нива на протеин. В някои случаи рутинните кръвни тестове установяват по-ниски протеинови нива от нормалното и е възможно лекарят да назначи допълнителни изследвания.
Лечение на хипопротеинемия
След като диагностичните методи определят причината за възникване на хипопротеинемия, се разработва план за лечение. В леките случаи са необходими само промени в диетата, които ще удовлетворят хранителните нужди на пациента.
В други случаи се назначават медикаменти за коригиране на основното състояние, а в тежките случаи се назначава операция. Възможно е да се определи период на изпитване, в който се следи дали протеиновите нива се увеличават в отговор на лечението.
Ако пациентът продължи да не се подобрява, може да се наложи провеждането на по-задълбочени диагностични тестове, които да определят наличието на съпътстващи заболявания, поради които режимът на лечение не дава желания резултат.
В дългосрочен план хипопротеинемия може да бъде опасно състояние. Липсата на протеин в кръвта води до загуба на мускулна маса и други сериозни проблеми. Ако не се лекува основното заболяване положението може да стане много лошо и да се развият усложнения.
Поддържащите грижи са много важни с оглед минимизирането на вторични усложнения от самата хипопротеинемия. Диуретиците и средствата за намаляване на отоците намаляват възможността от инфекции на кожата.
Подходящите упражнения са от решаващо значение за намаляване на риска от образуване на тромб в крака и развитие на венозна тромбоза. Стриктното спазване на назначеното лечение е от решаващо значение за благоприятния изход.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
