Нефротичният синдром представлява рядко, но много сериозно патологично състояние, проява на голяма част от бъбречните заболявания. Нефротичният синдром е съвкупност от хипопротеинемия /намален общ белтък в кръвта/, хиперлипидемия /повишени липиди в кръвта/, масивна протеинурия и хипоалбуминемия /намален албумин в кръвта/.
Основната причина за възникване на нефротичен синдром е завишената пропускливост на гломерулната филтрационна бариера за плазмените белтъци. В бъбрека се филтрира кръвта. По-точно това се извършва в микроскопични телца – гломерули.
Те са изградени от капиляри, през чиито стени се осъществява филтрирането на кръвната плазма. По-голямата част от водата и малките по размер йони и молекули, съдържащи се в плазмата минават през тази капилярна стена и попадат в урината.
За разлика от тях обаче, големите молекули от кръвната плазма остават в кръвта и не преминават в урината или това става в много малка степен. При заболяване, което засяга гломерулите, филтрационната бариера е нарушена. Това е причината в урината да има по-голямо количество белтък – протеинурия.
Протеинурията поразява бъбречните структури, поради което главната цел е нейното отстраняване. Когато протеинурията над 3.5 г/24 часа, албуминът в кръвта рязко намалява, което води до излизане на течност в околосъдовото пространство. Това е причината за поява на отоците, характерни за нефротичен синдром. Работата на черния дроб се засилва, за да се компенсират загубите.
Това от своя страна води до увеличаване на липидите в кръвта, а това пък може да доведе и до появата им в урината – липидурия. В резултат на нарушената пропускливост на гломерулите, в урината се губят белтъци от имунната система, което предразполага към различни инфекции.
Симптоми при нефротичен синдром
Най-честият симптом, който води до поставянето на диагнозата, са отоците. Те се появяват в ниско разположените части на тялото – долни крайници, долна част на гърба и в области, където тъканите са най-фини – около очите, гениталиите. Отоците са меки и бледи, неболезнени и тестовати. Възможно е постепенно да обхванат цялото тяло – състояние, познато като аназарка.
В голяма част от случаите се наблюдава пенлива урина. Рядко първата поява на нефротичен синдром може да бъде тромбоза /на дълбоките вени на долните крайници; на бъбречната вана/. Едно от най-тежките усложнения на нефротичния синдром е белодробният тромбоемболизъм. Той се характеризира със сърцебиене, задух, храчене на кръв, гръдна болка и редица други животозастрашаващи прояви.
Диагностициране на нефротичен синдром
За да се постави диагнозата нефротичен синдром на първо място се назначава изследване на урината – за уринен седимент, количество белтък. Следва изследване на кръв – пълна кръвна картина, коагулационен статус и др. При възникване на съмнение за автоимунно заболяване се назначават специфични имунологични изследвания.
Обикновено се налага прилагането на пункционна бъбречна биопсия. Тази процедура представлява вземане на малка част от бъбрека, която се изследва хистологично, с цел установяването на точното заболяване, което е довело до нефротичен синдром. Биопсията не може да се проведе в случаите, когато има категорични данни за предлежащото заболяване.
Лечение на нефротичен синдром
Правилното лечение на нефротичен синдром изисква поставянето на прецизна диагноза на заболяването, което го е предизвикало. Тогава лечението се състои в назначаването на специфично лечение, което потиска имунната система, ако това е възможно.
Важна част от лечението на отоците са ограничения прием на сол и диуретиците.
Антикоагулантите също заемат важно място. Диетата трябва да бъде бедна на сол и белтък. Тъй като нефротичен синдром е изключително тежко състояние, от изключителна важност е лечението да се провежда в специализирана нефрологична клиника.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
