Заекването представлява говорен дефект, който се изразява в нарушение на темпоритмичната организация на речта. Обикновено възниква към 3-5-годишна възраст. При заекването плавността на речта е нарушена от неволеви повторения или удължаване на срички, звукове, фрази или думи, а също и от неволно фази.
Заекването се отнася към най-древните и все още недокрай разгадани нарушения в плавността на речта. Относно произхода и причините за възникването му съществуват голям брой теории и предположения.
Най-общо има три форми на заекване – лека, средна и тежка. При леката форма заекването се наблюдава само при превъзбуденост и желание за споделяне на нещо. Средната форма се наблюдава в спокойно състояние и позната обстановка, а при тежката форма заекването е постоянно и със съпътстващи движения.
Причини за заекване
Причините за възникване на заекване най-общо се обединяват в две големи групи: предразполагащи и отключващи. Към предразполагащите причини спадат наличие на хора със заекване в семейството; прекарани тежки инфекциозни заболявания в първите години на детето; проблемна бременност или раждане; закъсняло речево развитие.
Наличието на само една от изброените причини не е достатъчна за развитие на заекване, затова, за да се отключи механизмът трябва да е налице и предизвикваща причина – внезапна и силна уплаха; отслабване на организма след тежко боледуване; неправилно възпитание и физически наказания; плашене от страна на родители или връстници; неспазване на нормален режим за хранене и сън; семейни скандали.
Симптоми при заекване
Заекването се появява най-често между 2.5-5-годишна възраст. В този период речевата функция е най-неустойчива и лесно ранима, защото нервната система е в процес на бурно развитие, а говорните умения все още не са достатъчно автоматизирани.
Личностното развитие на детето също не е завършило още, поради което отношението му към ситуациите и хората е импулсивно и неустойчиво. Влиянието на психотравмите е в пряка зависимост от крехката възраст – детето е твърде малко, а източниците на страх са прекалено силни, поради липса на опит с подобни ситуации.
Заекването е по-често явление при момченцата. Това може да се обясни до една степен с по-бавното развитие на речедвигателните мозъчни отдели, а от друга страна – с по-голямата им активност, която води до сблъсък с травмиращи ситуации.
Наличието на твърде силна отключваща ситуация може да провокира появата на първите признаци на заекване. Това са нарушената плавност на речта, повтаряне на звукове и срички, спазми в началото на думите. Дишането на детето е учестено, задъхано и накъсано, а детето говори с по-висок и силен глас.
В някои случаи след началото на заекването се появява неясна и бърза реч. Личи, че детето се измъчва, когато говори. Наблюдават се гримаси и напрежение в лицето, насилствени движения в някои части на тялото.
Диагностициране на заекване
Поставянето на диагнозата се извършва от специалист логопед, който преглежда детето. Логопедът най-добре ще прецени каква е степента на заекване и каква е най-подходящата терапия. Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-добри са прогнозите за лечението.
Лечение на заекване
Методите за лечение на заекване са разнообразни, традиционни и нетрадиционни, а когато състоянието се дължи на невро-психичен проблем може да се назначи дори медикаментозна терапия. Един от традиционните методи е изпълняването на определен комплекс дихателни упражнения.
Тези упражнения трябва да се изпълняват всеки ден, а първите резултати се отбелязват едва след 3-4 месеца. Трябва да се създаде навик за общ релакс на организма. От нетрадиционните методи за най-ефективен се смята точковият масаж.
Съвременните специалисти препоръчват в лечението на заекването да не се включва медикаментозната терапия поради страничните ефекти, при които рискът за здравето е по-голям от ползите.
Лекарства се предписват само при много тежки форми на заекване, които са симптом за нервно-психическо заболяване. Разработени са специални компютърни програми за преодоляване на говорния дефект.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
