Езиково-говорните нарушения се свързват с проблеми в комуникацията и с нарушения в звуково-артикулационните функции. Нарушенията в правилното звукопроизношение се обозначава с термина „дизартикулия“. Това състояние може да се прояви в замяна, изпускане или неправилно произношение на звукове.
Обикновено речта е такава, каквато я чуваме от най-близките ни хора. Всяко едно дете може да преживее периоди, в които се наблюдават някои особености. Първите гърлени звуци, които едно бебе издава са гласните звукове. Постепенно с тях се комбинират и спонтанно произнесени звукове при доближаването на устните.
Обикновено на три години детето вече може да произнесе всички. Допуска се периодът за усвояване и произнасяне на звуковете да продължава до 5-годишна възраст.
Видове езиково-говорни нарушения
Алалия – представлява общо недоразвитие на речта. Много често децата, които имат забавяне в говорното развитие имат проблеми с възприемането и възпроизвеждането на ритмични конструкции; възприятия за форма и големина; ориентиране в пространството; възприемане на цветове.
Дислалия – представлява нарушение на звукопроизношението. Децата с дислалия имат нормален слух и достатъчен запас от думи, построяват правилно изречения, но имат неправилно произношение на звукове от една или няколко групи. Причините за възникване на дислалия могат да бъдат най-различни.
Състоянието най-често се дължи на аномалии в костно-мускулното изграждане на говорния апарат. Тези аномалии могат да бъдат придобити или вродени. Друга възможна причина за дислалия е повишената възбудимост и чувствителност на децата, задръжки в психическото развитие.
Дислексия – неспособност за четене и разбиране на прочетеното. Хората, които страдат от дислексия познават писмената форма на думата, но не могат да я разпознаят, когато я чуят; затрудняват се да прочетат дума, която е изписана самостоятелно.
Дисграфия – представлява специфично нарушение на процеса на писането. Основните признаци за това са неспазване на редовете, нечетливо и разкривено писане, много силен или много слаб натиск при писане, необичаен захват на химикала, бавно писане с видимо полагане на усилия.
Заекване – изразява се в нарушение на темпа и плавността на речта. Характерно за заекването е повторение на срички и звукове или с прекъсване на издишаната струя по време на говорене. Причините за възникване на заекването са индивидуални и не могат да бъдат обобщени.
Най-често състоянието се дължи на психотравма, която е породена от различни стресови преживявания. Други причини могат да бъдат подражание, продължителни и изтощителни заболявания, инфекциозни заболявания, наследствена предразположеност.
Ринолалия – друг вид говорно нарушение. Характеризира се с патологично изменение на тембъра и изопачено произнасяне на звуковете. При ринолалията са засегнати както както звучните, така и безвучните съгласни. Нарушенията в речта се дължат на увреждания на твърдото и мекото небце.
Симптоми при езиково-говорни нарушения
Различните нарушения при езиково-говорни нарушения се характеризират с прояви на различни симптоми. Алалията се характеризира с общо недоразвитие на речта, дислалията засяга звукопроизношението, дисграфията е нарушение в процеса на писането, заекването се характеризира с повторение на звукове или срички, а ринолалията е изменение в тембъра на гласа и неправилно произнасяне на звуковете.
Диагностициране на езиково-говорни нарушения
Най-благоприятната възраст за корекция на езиково-говорни нарушения е предучилищната – до навършване на 6 години на детето.
Ако след петата година детето не изговаря звуковете или ги изговаря неправилно, родителите трябва да потърсят логопед.
Ако след третата година не се развива никаква реч също веднага трябва да се потърси логопед.
Консултацията с логопед дава възможност да се забележат навреме скрити, но изключително сериозни проблеми. Диагностицирането на езиково-говорни нарушения в по-ранен етап дава по-големи шансове за успешно лечение.
Лечение на езиково-говорни нарушения
Както стана ясно, езиково-говорните нарушения трябва да се лекуват в най-ранна възраст. Лечението се провежда от специалист-педагог, който работи активно с детето. Някои от нарушенията, като заекването изискват много търпение и усилия.
Корекционната работа на логопеда при езиково-говорни нарушения продължителна, а най-важните фактори, които влияят върху успешното коригиране на проблема са мотивацията на детето, редовните посещения при специалиста, заинтересованост от страна на родителите.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
