Знанието е онова, което се знае, което е установено в резултат на познавателна дейност. В най-общ смисъл знанието е науката изобщо.
Придобиването на знание включва процес от когнитивни процеси – учене, възприятие, комуникация, асоциация и разсъждение.
Знанието е двигател към прогреса на човешкия мозък, още в най-ранна детска възраст детето започва постепенно да се учи.
За хората е важно да се учат, защото липсата на нови знания спира подобряването на мозъка. Оказва се, че някои хора изпитват невероятен ужас от знание.
Това е фобия, позната като епистемофобия. За хората, които страдат от епистемофобия, получаването на знания е ужасен и мъчителен проблем.
Епистемофобията може да е причинена от събития в миналото, като научаването на нещо много неприятно или страшно от дадена книга.
Някои хора може да се чувстват отговорни да споделят своето знание с други и в същото време да се притесняват от начина, по който другите хора ще приемат поднесената информация.
Хората с епистемофобия ще направят всичко да стоят далеч от книги и дори не желаят да четат вестници и списания. В тежките случаи човек се отказва дори от гледането на телевизия, за да не научи нищо и да се изолира.
Симптомите при епистемофобия не се различават особено от останалите фобии – потене, сърцебиене, загуба на контрол, заекване, чувство за обреченост. Разбира се при всеки човек симптомите може да се различават.
Лечението на епистемофобия се извършва от психолог. Специалистът има за цел да убеди болния, че изучаването на нови неща е част от ежедневието, при това напълно нормална част.
Постепенно трябва да се преодолее болестния страх, защото качеството на живот значително е влошено. Епистемофобията не бива да се превръща в постоянна фобия, защото животът с нея е много труден и практически невъзможен.
Психологът прилага когнитивно-поведенческа терапия. От помощ може да се окажат и групите за взаимопомощ, в които се срещат лица със сходни проблеми.
