Блефарит е възпалително заболяване на клепачите, по-точно клепачните ръбове. Появява се, когато малките мастни жлези, разположени в основата на клепачите, не функционират както трябва. Това причинява сърбеж и възпаление на клепачите.
Обикновено блефарит е хронично заболяване, което не води до увреждане на зрението, но се лекува много трудно. Съществуват две основни форми на блефарита – прост и язвен блефарит. Освен тези две форми съществува и по-рядка форма – ангуларен блефарит.
Причините за възникването на блефарит са разнообразни. Някои от най-често срещаните са лоша хигиена и хранене, некоригирани или зле коригирани рефракционни аномалии, паразити, алергични реакции към някои козметични средства, дерматози, себорея, обменни нарушения и липса на витамини, професионални вредности и др.
Невроендокринни нарушения в тялото могат да доведат до дисфункция на мастните жлези в космения фоликул, което от своя страна е възможно да се прояви като задръжка на секрета или под формата на хиперсекреция.
Симптоми при блефарит
Симптомите на блефарит се различават взависимост от това дали става въпрос за прост или язвен блефарит. Язвеният блефарит се дължи на инфекция със стафилококи. Възпалителният процес се локализира във фоликулите на миглите.
Около миглите се образуват неприятни жълто-кафяви корички, а при опит за премахването им се получава изпадане на миглите.
Простият блефарит се характеризира със зачервяване и леко удебеляване на клепачните ръбове, както и с лек до умерен сърбеж. По клепачният ръб се намират мазни люспи, след чието премахване се открива изтънена и зачервена кожа. Хората с тази форма на блефарит се оплакват от сърбежи, чувствителност към светлина и прах, невъзможност за продължително четене.
Ангуларният блефарит протича с оток и зачервяване на клепачната кожа, клепачните ръбове, както и конюнктивата в областта на вътрешния и вътрешния клепачен ъгъл. Характеризира се и с парене на очите и сълзотечение.
Усложненията на блефарит включват външен ечемик, хроничен конюнктивит, окапване на миглите и задебеляване на миглените ръбове, инфекции на слъзоотводящите пътища и други проблеми.
Диагностициране на блефарит
Поставянето на диагнозата блефарит се извършва сравнително лесно, още след първия оглед. Това се дължи на характерните симптоми и външни прояви на заболяването. С цел откриването на причинителя се взема материал за микробиологично изследване. Следва назначаването на подходящо лечение.
Лечение на блефарит
Лечението на блефарит трябва да започне още при първите признаци на болестта. От друга страна е много важно при започнато лечение то да не се прекъсва, защото резултатите няма да бъдат добри.
Лечението на заболяването се състои в лечение на етиологичния фактор, който е довел до появата му. Това например може да бъде лечението на себореята, коригиране на рефракционните аномалии, подобряването на храненето и процеса на работата. На първо време се прави масаж на клепачите и намазването им с подходящи антибиотични мехлеми.
След омекване на люспите или коричките, те се отстраняват по механичен път. Прилагат се и кортикостероидни капки. Лечението на ангуларния блефарит се състои в прилагане на цинкови или други антибиотични капки.
Задължително условие за лечението на блефарита е клепачите да се поддържат чисти. При наличие на пърхот на скалпа задължително трябва да се използва шампоан против пърхот. В противен случай пърхотът може да утежни състоянието на клепачите.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
