Синдром на раздразненото дебело черво представлява функционално разстройство на гастроинтестиналния тракт, което протича с много разнообразна клинична картина.
Той има рецидивиращ ход, но за сметка на това не се наблюдават морфологични изменения от страна на дебелото черво.
Синдром на раздразненото дебело черво се среща предимно във високоразвитите страни. Достига до почти 14% сред възрастното население. Обикновено появата на първите симптоми се наблюдава между 16 и 30-годишна възраст. Съотношението между мъже и жени е 2:3.
Причините за поява на синдром на раздразненото черво не са напълно изяснени. На преден план обаче излизат емоционално и невропсихично напрежение, както и дефицит на влакнести храни. В някои случаи синдромът се комбинира с други заболявания на гастроинтестиналния тракт.
За синдром на раздразненото дебело черво е характерна повишена активност на мускулите на червото, поради което възникват промени в тонуса на автономната нервна система. Като резултат от това възникват спазми на гладката мускулатура на червото, които са съпроводени с болкова мускулатура и последващ запек.
Продължителното задържане на фекалии дразни лигавицата и действа интоксикиращо върху организма. Това провокира отделянето на повече течности и слуз, както и последваща смяна на запек с диария.
Симптоми при синдром на раздразненото дебело черво
Както стана ясно, най-характерния симптом при синдром на раздразненото дебело черво е редуването на запек и разстройство.
Много често се наблюдават емоционален дискомфорт и повишено отделяне на газове, лесна уморяемост и отпадналост, отслабване на тегло и гадене. Друг много чест симптом е наличието на абдоминална болка.
Тя се локализира в долния десен ъгъл на стомаха или около пъпа. Обикновено симптомите се обострят по време на менструалния цикъл при жените.
Диагностициране на синдром на раздразненото дебело черво
Диагнозата се основава на наличието на специфични симптоми и изключването на други заболявания, които могат да ги провокират.
Критериите за диагностициране на синдрома на раздразненото дебело черво се изразяват в наличието на постоянни и рецидивиращи оплаквания за най-малко три месеца; коремна болка, която се облекчава с дефекацията; неправилна дефекация с променени честота и форма, ускорен или затруднен пасаж; чувство на недоизхождане и видимо раздуване на корема.
Лечение на болестта
Лечението на синдром на разразненото дебело черво е многопосочно и предимно насочено към симптомите. Състои се в коригиране на съществуващите моторни нарушения.
На първо място засегнатото лице трябва да разбере, че страда от рецидивиращо моторно-чревно нарушение, което се повлиява от редица фактори като стрес, прием на медикаменти, хранене.
Фармакологичната терапия се състои предимно в използването на спазмолитици. Това са лекарства от първи избор за контролиране на болката. Другите препарати, които се прилагат са за контрол на констипацията и диарията.
Промяната в храненето на първо място трябва да е съобразена с индивидуалните предпочитания на пациентите и трябва да е свързана с водещото оплакване. При по-силни коремни болки и склонност към разстройство трябва да се избягват люти и пикантни храни, силни подправки, захарни изделия, прясно мляко.
Не бива се прекалява с пресните зеленчуци, най-добре е те да бъдат сготвени. Ако болките са свързани с трудно изхождане, трябва да се приемат повече плодове и зеленчуци, както и течности. Към менюто трябва да се добавят овесени ядки, пектин, пълнозърнест хляб, пшенични трици.
Чаша чай на ден е незаменим начин за облекчаване на болките и образуването на газове. В последно време горещо време се препоръчват хранителните добавки, които съдържат полезни бактерии за червата – пробиотици.
Някои хора прибягват до алтернативни методи на лечение като акупунктура, лечение със сън, поведенческа терапия. Модерните схващания относно синдром на раздразненото дебело черво са, че се дължи на променена възприемчивост на нервната система на червата, в резултат от контакта със средата.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
