На всеки от нас се е случвало поне веднъж да усети мравучкане в краката. То най-често е придружено от изтръпване. Получава се когато дълго време държим крайниците си кръстосани, тъй като по този начин циркулацията на кръвта се намалява. Мравучкането и изтръпването изчезват след като се раздвижим или сменим позата, в която седим.
Ако ли обаче изпитвате подобни усещания когато крайниците ви не са кръстосани, то това е индикатор за увреждане на нервите. Мравучкането, изтръпването и паренето често се явяват в комбинация, за да покажат наличието на периферна невропатия.
Периферната невропатия може да се дължи на много причини. Захарният диабер, херпес зостер, витаминна недостатъчност, особено на витамин В12 и фолиева киселина, злоупотреба с алкохол, автоимунно заболяване, включително лупус, ревматоиден артрит или синдрома на Гулен-Бар, СПИН, сифилис и бъбречна недостатъчност.
Други възможни причини са наследствени заболявания, например амилоидна полиневропатия или болест на Чаркот-Мари-Тут, излагане на влиянието на токсини, например тежки метали, химически съединения със съдържание на злато, олово, арсен и живак и органофосфатни пестициди, медикаменти за ракова терапия, например винкристин (онковин, винкасар) или антибиотици (метронидазол и изониазид) са само част от причинителите.
Смята се, че диабетът и постхерпесната невралгия са най-честите причини за възникване на периферна невропатия. Често обаче състоянието не се асоциира с конкретни причини. При подобни случаи то се нарича идиопатична периферна невропатия.
В някои пък прищипването на периферните нерви се смята за периферна невропатия. В тези случаи дисфункцията на нерва, характеризиращ се с мравучкане и изтръпване, по-скоро се дължи на натиск върху него, отколкото на болестно състояние.
Основният причинител на мравучкането в краката е захарният диабет. При него, в следствие на не добре компенсираната кръвна глюкоза, както и продължителност на захарния диабет, се увреждат малките кръвоносни съдове и обвивката на нерва, от там болните получават и т. нар. гъделичкане и изтръпване на краката, усещат и болка, която може да бъде постоянна или стрелкаща. При подобен проблем се говори за едно от най-тежките усложнения на диабета - т.нар. “диабетно стъпало”.
