Хидронефроза е понятие, което произлиза от старогръцки и в буквален превод означава вода в бъбрека. Хидронефрозата представлява повишаване на разширението на бъбречното легенче, което се дължи на задържане на урина в бъбрека. Нелекуваната хидронефроза води до прогресивното атрофиране на засегнатия бъбрек.
Във всички случаи причината за възникване на хидронефроза се дължи на затрудненото или пълно спиране на оттичането на урина от единия или двата бъбрека. За това могат да бъдат отговорни вродени или придобити на бъбреците, пикочопровода и пикочния мехур.
Най-честите причини включва засядане на бъбречен камък по хода на пикочопровода или запушване на участъка, който свързва бъбречното легенче с пикочопровода. Подобно запушване може да се дължи на вродено стеснение на уретера или на притискането му от някой кръвоносен съд.
Двустранна компресия на уретерите може да настъпи и по време на бременност. Промененият хормонален статус засяга допълнително мускулните контракции на мехура, което помага за задълбочаване на състоянието.
Хидронефрозата може да бъде резултат и от обратния ход на урината /връщането ѝ от пикочния мехур в бъбрека/. Това може да се дължи на притискането на мехура от тумор в простатата или нетипични контракции на мускулите на мехура.
Причините за първичната вродена хидронефроза трябва да се търсят още по времето на ембрионалния период. Понякога е трудно да се открие същинската причина. Най-често причините за този вид хидронефроза са смущения в ембрионалното развитие на бъбрека.
Симптоми при хидронефроза
Симптомите при хидронефроза зависят от това дали състоянието е хронично или остро, частично и пълно, едностранно или двустранно. Острата хидронефроза, която се дължи на запушване на бъбречен канал предизвиква много силна болка в областта на хълбоците.
Хроничната нефроза може да се развие постепенно и първоначално да не предизвиква никакви болка и дискомфорт. Първите симптоми са неразположеност, гадене и повръщане.
Задържането на урината много често води до инфекции на пикочните пътища, което може да причини треска, наличие на кръв или гной в урината. Най-сериозното усложнение от пълното запушване на пикочния канал е бъбречната недостатъчност.
Диагностициране на хидронефроза
Ако лекарят заподозре наличието на хидронефроза, първоначално той назначава образна диагностика – компютърна томография, ултразвук. Тези изследвания позволяват установяването на причината за блокажа и локализацията на уретралното стеснение /ако съществува такова/.
Не е изключено уголемяването на бъбрека да се установи с ръка. За бъбречната функция се съди по резултатите от кръвните тестове.
Лечение на хидронефроза
Лечението на хидронефрозата зависи от продължителността на състоянието и мястото, на което се намира обструкцията. Във всички случаи крайната цел е възстановяването на нормалния поток на урината и декомпресиране на бъбрека.
Не във всички случаи се налага хирургична намеса. Нехирургичното лечение включва въвеждането на уретрален стент или катетър.
Прогнозата на заболяването зависи от продължителността на хидронефрозата, от причината за възникването, от състоянието на бъбречната функция и от това, дали е засегнат само единия или и двата бъбрека.
Отлична прогноза има острата хидронефроза, която е причинена от бъбречен камък. Тук се наблюдава пълно възстановяване на бъбречните функции. Тежката двустранна вродена нефроза за съжаление може да доведе до трайно увреждане на бъбреците и прогнозата е много по-неблагоприятна.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
