Страхът от младостта и младите хора се нарича ефебифобия. За първи път ефебифобията се определя като страх или отвращение от тийнейджърите.
Днес явлението се определя като неточно, преувеличено и сензационно характеризиране на младите хора. Ефебифобията е обект на много изследвания по социология и редица проучвания.
Смята се, че страхът от младите хора съществува в целия западен свят. Ефебифобията се свързва със страх от уличната култура и престъпност.
Този страх може да има сериозни отражения върху икономическото здраве на нациите, споделят някои социолози.
Нещо повече, ефебифобия може да бъде сериозна пречка за академични посещения; спънка в програмите за социална интервенция; индикатор за неспособност на много възрастни да бъдат успешни родители.
Няколко са специфичните симптоми при ефебифобия. На първо място това е твърдото нежелание на възрастните да контактуват с млади хора по какъвто и да е повод. Другите симптоми са характерни за повечето фобии - паника, тревожност, нервност, сърцебиене, потене.
Ефебифобията е специфична фобия, която изисква специално внимание и лечение. Тази фобия може да се тълкува и като социално заболяване.
Както всяка друга фобия, така и ефебифобия се лекува чрез психолог и назначаване на подходяща терапия, чрез която постепенно да се намаляват симптомите на проблема.
Без подходящо лечение, ефебифобията може да доведе до сериозно уединение, изолиране от обществото, тежка депресия. Важно е възрастните хора да осъзнаят, че не бива да се страхуват от младите, защото и те са били такива.
