Сърдечната тампонада представлява спешно медицинско състояние, настъпващо при бързо събиране на течност в перикардната торбичка.
Това води до рязко повишаване на интраперикардното налягане и последващо влошаване на помпената функция на сърцето – състояние, познато като кардиогенен шок.
Патологичният механизъм при сърдечната тампонада настъпва при бързо набиране на течност в перикардната торбичка, защото тя няма време за постепенно разтягане и увеличаване на своята съвместимост.
Течността, която е в перикарда, упражнява налягане върху сърцето и то се пълни по-трудно. В резултат от това, обемът кръв, който сърцето изтласква е по-малък, а с това се нарушава и оросяването на тъканите.
Сърдечната тампонада може да настъпи при хипотиреоидизъм, инфаркт на миокарда, кардиомиопатия, руптура на миокарда, дисекация на аортна аневризма, амилоидоза, туберкулоза и др. Една от най-честите причини за внезапна сърдечна смърт е именно сърдечната тампонада.
Симптоми при сърдечна тампонада
Клиничната картина на сърдечна тампонада се характеризира с това, че общото състояние на болния се влошава много бързо и прогресиращо.
Основните оплаквания включват учестено дишане и задух; бледост на кожата и подути шийни вени, учестен пулс. Артериалното налягане е понижено.
При компресия на съседните органи може да настъпи диспнея, дисфагия, дрезгав глас, гадене, хълцане, повръщане. Сърдечните тонове са глухи.
В зависимост от тежестта, сърдечната тампонада се класифицира на няколко различни типа. Големината на излива пък може да бъде степенувана като малък, умерен, голям и много голям.
При много големи перикардни изливи сърцето може да се движи свободно в перикардната кухина.
Това е т.нар. „люлеещо се сърце“. Големината на излива е важен фактор за прогнозата, защото големите изливи най-често свидетелстват за по-сериозни заболявания.
Диагностициране на сърдечна тампонада
Извършва се физикален преглед, който се състои от оглед, палпация и преслушване на сърцето. При преслушване се установяват твърде глухи сърдечни тонове.
Информация за естеството на течността, както и за наличие на тумори, въздух, съсиреци и др., се получава от двуразмерната ехография. За да се определят големината и степента на перикардните изливи се назначават компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.
Необходимо е сърдечната тампонада да се разграничи от заболявания, които причиняват левостранна сърдечна недостатъчност. Диагностицирането на сърдечната тампонада е сложен процес, но бързото откриване на проблема е от решаващо значение.
Лечение на сърдечна тампонада
Лечението на сърдечната тампонада се състои в спешна пункция на перикардната торбичка, но под ехографски контрол, за да не се нарани сърцето.
Подобряването на болния настъпва още при извеждането на 100-200 мл течност. При настъпване на рецидиви е необходимо да се прави непрекъснат дренаж, за да се облекчава състоянието.
Хирургична намеса се препоръчва само при болни лица с много голям хроничен излив, при които другите манипулации не са дали успех.
При липса на адекватна лекарска помощ, пациентът изпада в шок и настъпва фатален изход. Поради тази причина навременната намеса и разпознаване на състоянието е изключително важно.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
