Кардиомиопатия е общ термин за група невъзпалителни сърдечни заболявания, с известна или неизвестна етиология, при които се наблюдава засягането на сърдечния мускул от дилатация /отпускане и разширение на миокарда/, хипертрофия /увеличаване размерите на миокарда/, фиброза и дегенерация.
Кардиомиопатията се характеризира със значително уголемяване на междукамерната преграда и с по-слабо изразено уголемяване на стената на лявата преграда. Други характерни особености на заболяването са намален обем на кухината на лявата камера с разширени предсърдия и изместване на митралната клапа напред към междукамерната преграда.
Причините за развитие на кардиомиопатия са неизвестни, но някои специалисти приемат, че предава генетично по автозомно-доминантен път.
Видове кардиомиопатия
Според етиологията кардиомиопатията бива първична и вторична. Етиологията на първичната не е известна, докато вторичната се получава при специфични сърдечни заболявания.
Според особеностите, кардиомиопатията бива хипертрофична, дилатативна и рестриктивна.
Хипертрофичната кардиомиопатия представлява миокардно заболяване, което се характериза със значително увеличение на лявата или дясната сърдечна камера, хипертрофия на междукамерната преграда.
Дилатативната кардиомиопатия представлява дилатация на лявата камера, която е свързана със систолна дисфункция.
Рестриктивната кардиомиопатия е рядко заболяване, при което обемите и размерите на камерните кухини са нормални, но е налице повишено съпротивление на пълнене. Разтегливостта на сърцето и неговите структури е намалена.
Симптоми при кардиомиопатия
Симптомите при кардиомиопатия се характеризират с лесна умора, задух, сърцебиене, ограничен физически капацитет, болка зад гръдната кост и синкоп /временно изпадане в безсъзнание/.
Трябва да се знае, че кардиомиопатията дълги години може да не предизвика никакви симптоми и оплаквания, а да се открие съвсем случайно, по време на преглед заради друго заболяване.
Усложненията при кардиомиопатия се характеризират с намалена вместимост и силно понижена растежимост на лявата камера. Това води до затруднено пълнене в диастола и повишено налягане в лявото предсърдие, белодробните вени и капиляри и развитие на белодробен застой. Повишена е и помпената функция на лявата камера и повишаване на вътрекамерното налягане в систола.
Диагностициране на кардиомиопатия
Диагностицирането на кардиомиопатия се извършва на база физикален и инструментален преглед, както и на данните от анамнезата. По време физикалния преглед се установява систолен шум, който се усилва в право положение.
Инструменталните изследвания, които се назначават включват електрокардиограма, ехокардиография, рентгенография на сърцето и белите дробове. Електрокардиограмата показва белези на исхемия.
От решаващо значение за поставяне на диагнозата е ехокардиографията. Тя показва значително задебеляване на междукамерната преграда. На лявата камера се вижда малка кухина, както и разширено ляво предсърдие.
Лечение на кардиомиопатия
Лечението на кардиомиопатия основно бива два вида – оперативно и консервативно. Консервативното лечение се състои в ограничаване на физическата активност, избягване на стресовите ситуации, прилагане на дълготрайната терапия с калциев антагонист или бета-блокер.
При усложнение, каквото е високостепенната субаортна стеноза и при неповлияване от медикаментозната терапия, се пристъпва към оперативно лечение. По време на операцията се отстранява малко количество миокардна тъкан от базалната част на меджукамерната преграда.
Не е изключено да се извърши и протезиране на митрална клапа при малка дебелина на междукамерната преграда. В някои случаи се налага поставяне на постоянен пейсмейкър.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
