Сърдечната тампонада представлява събирането на кръв или течност в пространството между сърдечния мускул и неговата перикардна обвивка. В резултат на това се стига до компресия на сърцето, поради което е налице невъзможност то да изпомпва достатъчно количество кръв към останалата част на тялото.
В резултат може да се стигне до органна недостатъчност, шок и летален изход. По последни данни на всеки 10 000 души двама се диагностицират със сърдечна тампонада.
Това състояние изисква незабавна медицинска помощ, заради което навременното разпознаване на симптомите може да спаси човешки живот.
Различни фактори могат да доведат до перикардна (сърдечна) тампонада. Такива са наличието на огнестрелни или прободни рани, тъпи травми в областта на гръдния кош, при някои злокачествени заболявания, аортна аневризма.
Състоянието на сърдечна тампонада се наблюдава и в случаите на възпаление на перикарда, Лупус (заболяване, при което имунната система погрешно атакува здрави тъкани), хипотиреоидизъм (защото при него е налице повишен риск от развитието на сърдечно заболяване).
Един от основните рискови фактори според специалистите е използването на специални сърдечни тръбички след сърдечна операция. Обикновено те се използват за превенция от задържане на течности и кръв в областта около сърцето, но при някои случаи те се запушват, причинявайки перикардна тампонада.
Най-честата симптоматика се характеризира с чувства на тревожност и безпокойство, отпадналост и понижено артериално налягане, болка в областта на гърдите, която се разпространява към шията, раменете. Пациентите със сърдечна тампонада се оплакват още от затруднено и учестено дишане, прилошаване със загуба на съзнание.
При поставена диагноза сърдечна тампонада посредством ехокардиография, разпознаване на симптоматиката, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, коронарография и други се преминава към лечение на заболяването.
То включва евакуиране на събралата се течност или кръв в перикардното пространство – перикардиоцентеза (използва се игла и катетър, за да се отстрани течността от перикарда), а при налична проникваща рана се преминава към торакотомия (оперативно отваряне на гръдната кухина ). На пациента се дава лекарства за повишаване на артериалното налягане, прием на повече течности, кислород.
Прогнозата зависи от това колко бързо е поставена диагнозата и съответно от бързото лечение.
