Ревността е проблем за много двойки – неведнъж сме чували и за ситуации, в които влюбени се разделят заради прекалената ревност от единия към другия. Не липсата на обич и загриженост към човека, а по-скоро чувството за притежание много често слагат окончателен край на връзките. Малко са онези хора, които могат доброволно да се подложат на това и да изтърпят ежедневните разпити и постоянното съмнение в очите на любимия.
Оказва се, че освен като проблем в една връзката, ревността е определена и като психическо заболяване. Британски психолози са провели изследвания и след получаването на резултатите са стигнали до извода, че ревнивците са психично болни хора.
В действителност има мъже и жени, които полагат много голямо усилие да запазят отношенията със своя партньор. В голяма част от случаите ревността на единия към другия партньор прекрачва границата на допустимото и се превръща в болезнена и нетърпима.
Не редки са случаите, в които мъж или жена се прибира у дома и е подложен на обстоен разпит къде е ходил, кога е приключило и колко точно се е забавил. Не на последно място – кой друг е присъствал на събитието.
Подобен е и случаят на Деби Ууд от Лестър. Тя изпитвала безумна ревност към своя годеник Стив и му забранила да гледа т.нар. филми за възрастни.
Деби обаче не спряла до там – не позволявала на мъжа до нея дори да поглежда снимка с друга жена, например в списания или някакви реклами.
Това състояние се нарича „Синдромът на Отело“ – отличителната черта на състоянието е, че страдащият от него е убеден, че половинката му изневерява.
Няма нищо, което да може да възстанови доверието помежду им и да накара безумния ревнивец да повярва, че изневяра всъщност няма. В голям процент двойките се разделят заради изневяра, която дори не се е случила в действителност, а просто е плод на нечие въображение.
Медицината е установила, че ревността е няколко вида – хипертрофиран вид, депресивен, страх от развод, параноиден и маниакален вид. Други специалисти от Университета в Бингхемптън пък са убедени, че причината за изневярата не е характерът, а наличието на определени гени.
