Едно от сложните и трудно овладявани психически разстройства при децата е синдромът на дефицита на внимание и хиперактивност. Това разстройства започва в детска възраст.
Проявява се със симптоматиката на забравяне, неспособност за задържане на вниманието, лошо управляема импулсивност, хиперактивност. Но вниманието на такива деца може да бъде задържано, стига да няма какво да ги отвлича.
Друг психичен проблем е избирателната немота. Смята се, че той настъпва след силен психичен срив. Това е допустимо, но обикновено ефектът трае от няколко дни до няколко седмици.
Избирателната немота трае месеци и дори години. Тя е разпространена сред децата. Те могат да говорят, но в определени ситуации категорично отказват да изрекат и една дума.
Много родители избухват, защото си мислят, че детето се опитва да ги манипулира. Всъщност обаче децата с такъв вид немота просто не могат да кажат и една сричка от страх.
Наказанието, което обикновено такива деца получават от неинформираните си родители, още повече задълбочава психичния им проблем.
Самонараняването не е начин да привлечеш нечие внимание. Това психично заболяване е характерно за тийнейджъри, които се опитват да намалят вътрешната си болка, като си нанесат физическа.
Това най-обикновено се проявява с опит за рязане на вените, но само повърхностно. Такива хора често ходят с дълги ръкави, за да не види никой нараняванията им.
Синдромът на натрапчивите състояния се изявява в прекалена чистоплътност. Това всъщност е състояние, при което болният е овладян от плашещи мисли, от които се опитва да се избави.
Той обикновено го прави с повтарящи се механични действия като миене на ръцете през пет минути. Често хора, които са маниаци на тема чистота, са смятани за болни от този синдром.
