Епидидимит представлява възпаление, което засяга епидимиса – малко извито каналче, разположено на задната повърхност на тестиса.
Етиологията на заболяването е предимно бактериална. Епидидимитът засяга предимно мъже между 20 и 40-годишна възраст. В редки случаи се развива и при деца, но тогава се явява като резултат от травма и по-рядко – от инфекция.
Понякога епидидимитът може да бъде налице едновременно с орхит /възпаление на тестисите/. Тогава състоянието се нарича епидидимоорхит. Според самата продължителност на болестните симптоми, епидидимитът бива остър, субхроничен и хроничен.
Причини за епидидимит
Различни патогенни причинители най-често достигат до епидидимиса, преминавайки по пикочо-половите пътища през уретрата, простатата и семепровода.
Често бактериите се задържат в простатата, предизвиквайки простатит. В редки случаи патогенните микроорганизми могат да достигнат до епидидимиса чрез кръвотока.
При сексуално активни мъже най-честите причини за развитието на епидидимит са полово-преносимите инфекции. При практикуване на необезопасен анален секс е възможно попадането на Ешерихия коли в пикочните пътища и последстващо развитие на бактериален епидидимит.
По-редки са случаите на епидидимит, предизвикан от Mycobacterium, някои аденовируси и ентеровируси, заушка, микоплазми и микобактерии.
Епидидимит без наличие на инфекция се нарича стерилен епидидимит. Той настъпва, когато при уринен рефлукс част от урината премине през семепроводите и достигне до самия епидидимис. Операциите на пикочо-половите пътища също крият известен риск от развитие на епидидимит.
Симптоми при епидидимит
Острите симптоми при епидидимит се изразяват в болка и подуване в областта на скротума. Възможно е самата болка да започне ниско в гърба и след това да премине в скротума.
Изхвърлянето на кървав еякулат и болка при уриниране също могат да свидетелстват за епидидимит. Не е изключена появата на неспицифични симптоми като повишена температура, гадене и повръщане.
При наличие на хроничен епидидимит болката и дискомфортът са постоянни и продължават от период над три месеца. При хроничната форма симптоматиката може да варира в много широки граници – болката може да бъде едностранна или двустранна; умерена до силна.
Болката може да се обостря от определени дейности като еякулация, например. При натискане епидидимисът може да бъде уголемен, но не е изключено да е с нормални размери.
Диагностициране на епидидимит
Поставянето на диагнозата епидидимит може да бъде много трудна задача, която се извърва от уролог. Назначават се различни изследвания като ултразвук, ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография.
Последните две се правят, за да се разграничи епидидимитът от редица клинично близки заболявания и състояние – тумори или кисти в тестисите, наличие на течност, гангрена в засегнатия тестис.
Възможно е да се направи културелно изследване на урина и уретрален ексудат, кръвна картина. За да се потвърдят полово предавани болести като хламидии, може да се наложи назначаването на някои допълнителни тестове. Изключително важно е да се определи какъв е причинителя на епидидимита, за да може да се назначи най-подходящото лечение.
Лечение на епидидимит
Различните видове епидидимит се лекуват от определена група медикаменти. Необходимо е да се вземе предвид антибиотичната чувствителност на отделния пациент.
Неинфекциозният епидидимит може да изисква назначаването на противовъзпалителнитени средства. Лечението трябва да се спазва стриктно, с цел по-бързото отшумяване на състоянието.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
