До сега се предполагаше, че причина за височинната болест е синдром или комплекс от такива. Те се развиват в пълната си сила при изкачване на по-голяма надморска височина. Тогава заради пониженото атмосферно налягане и по-ниското парциално налягане на кислорода в газовата смес настъпва недостиг на кислород в клетките.
Това е най-вече в резултата на факта, че човешкият организъм не е трениран към обстоятелствата и случващото се около него и не се е климатизирал. Изчислено е, че на 3 000 м надморска височина голяма част от здравите хора могат да се приспособят до дни, но при над 5 100 м никой не може да преживее продължително време.
С по-специално внимание към проблема са се отнесли учените от Университета в Единбург. Според техните проучвания височинната болест в резултат реално на две различни болести.
Първи прояви на височинната болест се явяват на височина над 2 500 метра. Симптомите, които идват в резултат на занижените нива на кислород, са главоболие, лека отпадналост и проблеми, застрашаващи важни органи като сърце, бели дробове и мозък. Това е в резултат на най-малко два различни симптома, категорични са учените, като по този начин потвърждават широко разпространеното мнение.
По време на проучването са изследвани гените на хора със симптомите на височинна болест от районите на Боливия и Килиманджаро. Това е направено чрез специален компютърен анализ за групиране и извличане на данни от ДНК-то им.
Трите групи са разделени по симптоматика – едната изпитала главоболие и леко смущение на съня, а другата обратно – леко главоболие и силно нарушение на съня. При третата се наблюдавала комбинация от различните симптоми.
След получените резултати учените са категорични, че при преминаване на определена височина се отключват най-малко два синдрома и то по едно и също време. Сега, когато това вече е доказано, ще бъде по-лесно те да се изследват в изолация и да се установи с точност причината за появата им.
Когато това стане, ще може да се предприемат или открият нови методи за лечението на височинната болест. Това ще зарадва най-много алпинистите, които се изкачват на големи височини и са принудени да носят със себе си изключително тежки бутилки с кислород.
