Асистираните репродуктивни технологии са цел и мечта на всички онези бездетни семейства, на които ние пожелаваме успех и припомняме никога да не губят надежда, защото стават чудеса.
Нека първо да разграничим различните видове технологии, за да подпомогнем хората, нуждаещи се от такава информация.
Най-общо казано, различаваме ин витро оплождане, ICSI оплождане, IUI (интраутеринна инсеминация), трансфер на вече оплодена яйцеклетка директно в маточната тръба или прехвърляне на яйцеклетка и сперматозоид във фалопиевата тръба, за да се осъществи оплождането в тялото на жената.
Матодът ин витро е разработен от британският учен Робърт Едуардс и първото бебе в епруветка се ражда на 25 юли 1978 година. Оттогава насам методът се подобрява с всеки изминал ден и помага на много двойки да се сдобият с рожба. При този метод се прави стимулация при жената с нужната доза хормони (ФСХ и ЛХ), което обикновено започва на третия ден от менструалния цикъл, за да се регулира моментът на овулацията.
В момента около овулацията с помощта на постоянни УЗ прегледи се преценява и поставя инжекция с друг хормон, който да подпомогне овулацията и доузряването на яйцеклетките - нарича се още таймиране на овулацията. В следващите 30-36 часа трябва да се осъществи пункцията на тези зрели фоликули, което става в пригодена операционна и обикновено под краткотрайна анестезия.
Пунктирането се прави с помощта на вагинален трансдюсер, на който се закрепя дълга пункционна игла и под постоянен ултразвуков контрол. Минавайки през влагалището, но в частта до маточната шийка се прави по едно пробождане в ляво - за аспириране на яйцеклетките от фоликулите и после още веднъж в дясно. Предварително ембриологът е обработил семенната течност на партньора и в момента, когато получи аспирираните яйцеклетки, ги оставя да се самооплодят.
Именно там е разликата между ин витро метода и икси-оплождането. Вторият метод е по-прецизен, при него ембриологът инжектира една по една яйцеклетките, като избира най-хубавите сперматозоиди. И колкото и странно да Ви звучи, изборът е важен, защото отделя тези с неправилна форма, слабоподвижните и с други дефекти.
Интраутеринната инсеминация е по-безболезнен и евтин метод, който изисква слаба стимулация или липса на такава. Обикновено тук са необходими около три УЗ прегледа, първият в началото на менструалния цилъл, чиято задача е да покаже липса на задържани фоликули и матка и ендометриум, подготвящи се за следващия етап от цикъла.
Следващите прегледи зависят от това дали е необходима стимулация или по-точно - дали ще е необходима такава. Самата инсеминация се прави така: партньорът отделя материал два часа преди IUI, семенната течност се обогатява допълнително от ембриолога; в момента на инсеминацията е желателно жената да е с пълен пикочен мехур; обработената сперма е поставена в спринцовка с мек гумен накрайник, който се въвежда през маточната шийка и директно в маточната кухина.
