Микроорганизмите според нуждата си от кислород се разделят на аероби и анаероби, при което последните нямат нужда от кислород. Според това дали са болестотворни (патогенни) за организма биват условно патогенни и такива без патогенен потенциал. Някои от тези микроорганизми нормално обитават долния генитален тракт на жената и се наричат ендогенни (вътрешни), а други пък са внесени от вън - при сексуален контакт например, и се наричат екзогенни (външни).
Такъв нормален обитател на влагалището на жената са лактобацилите, те са Грам (+) положителни организми или още млечно–кисели бактерии на Дъодерлайн. Наречени в името на своя откривател в ранната 1892 година, тези микроорганизми продуцират млечна киселина, благодарение на която поддържат кисела среда във влагалището PH 3.6–4.2. Те са организмите, които осъществяват баланса между отделните микроби, намиращи се във влагалището.
Днес са изолирани повече от 70 вида лактобацили, които са натурален резистентен (устойчив) фактор срещу патогенни микроорганизми, а именно млечната киселина е първата бариера и защита на влагалището. Поддържайки кисела среда в него се потиска развитието на болестотворни микроорганизми. При състоянието бактериална вагиноза, обаче, РН става над 4.5, а редом с това голямото производство на киселинни продукти затруднява тяхното размножаване.
Размножаването на анаеробни бактерии, които нормално съществуват в малко количество в здравото влагалище, води до развитие на бактериална вагиноза. Причината за развитие все още не е напълно изяснена, но се приема, че съществуват комплекс от фактори, които го повлияват. Тя се среща по-често при жени в сексуално-активна възраст, при жени, които използват менструални тампони, както и при пушачки.
Лктобацилите отделят и други субстанции, имащи защитна роля за влагалищната флора. Такива са бактериоцините. Те са протеини, които имат силно бактерицидно действие (способността на убиват патогенните микроорганизми). Тези белтъчни структури са особено полезни в борбата с болестотворни организми като Gardnerella vaginali (Гарднерела вагиналис), Escherihia colli (Ешерихиа коли), Candida albicans (Кандида албиканс) и други.
Интересен факт е, че бактериоцините влизат в действие при РН на влагалището 4.0–7.0 и рязко спада извън тези граници.
Защитните млечно–кисели бактерии имат много начини за борба и поддържане на вагиналната екосистема, но заедно с тях и човек трябва активно да участва с поддържане на добра интимна хигиена.
Желателни са ежедневни тоалети със сапун или интимен гел в зависимост от чувствителността на кожата. Избягвайте вагиналните душове, защото вместо да помогнат, те по–скоро биха въвели съществуващата инфекция в дълбочина. Освен това веднъж годишно трябва да посещавате акушер–гинеколог за изследване на влагалищният секрет и цитонамазка.
