Магнезиевият оксид, или както е по-познат - E530, представлява насипен бял прах. Леките му форми лесно поемат вода и се наричат лек магнезиев оксид, докато плътният бял прах е известен като тежък магнезиев оксид. Получаването му е по изкуствен път – при нагряване на магнезит, доломит, MgSO4 или депозирани MgCO3 и Mg(OH)2, заедно с образуване на примеси - калциев оксид.
Магнезиевият оксид се нарежда сред добавките, смятани за безвредни. Използва се в хранителната индустрия като средство, което възпрепятстваща слепването на продуктите и образуването на бучки.
Използва се при производството на сухи сметани и сухи млека, шоколадови и какаови продукти, самостоятелно или с в комбинация с други антислепващи агенти. Освен това е популярен катализатор на процеса на хидрогениране на растителни масла. Добавяното количество вещество е органично.
Освен в хранителната- магнезиевият оксид намира приложение още в електронната промишленост, медицината, в строителството, дори в спортната гимнастика. От него се добиват различни суровини като цименти, абразиви и лекарства.
Трябва да се има предвид, че при директна работа с елемента трябва да се вземат мерки за защита на дихателните органи и очите. Магнезиевият оксид може да раздразни лигавицата, да зачерви очите и да доведе до кашлица. Случайното попадане на елемента в организма води до чревни разстройства.
Често магнезиев оксид се прилага за директно лечение на хора, страдащи от запек, киселини и болки в стомаха. Той доказано подобрява храносмилането. Не е препоръчителен обаче за хора, чувствителни към някои от съставните му части.
В редки случаи води до алергии, гадене и спазми. Медицинските му форми се предписват само с рецепта. Те се прилагат като средство, което повишава осмотичното налягане в червата, води до задържане на течности в червата и улесняват дефекацията.
