Дебелото черво при човека се намира в края на храносмилателната система и е дълго средно 1.5 до 2 метра. Най-вътрешната му част е покрита с лигавица, от където обикновено започват развитието си туморните клекти.
Дебелочревният рак нараства бавно. Счита се, че за неговата клинична изява са необходими поне 5 години, като за съжаление при около 5% от болните е налице безсимптомно протичане. Нерядко клиничните симптоми на болестта се откриват доста късно. Клиничната картина на това злокачетсвено заболяване зависи от локализацията на рака в дебелото черво и степента му на разпространение.
Едно ново проучване предполага, че причина за развитието на рака на дебелото черво може да е невъзможността на клетките, които го изграждат, да синтезират определени и жизненоважни хормони.
Изследването се е провело с участието на 281 пациенти със злокачествено заболяване на дебелото черво под ръководството на екип изследователи на Университета във Филаделфия, Пенсилвания.
Били взети тъканни проби от всички доброволци – от злокачествени и незлокачествени места. Те открили, че производството на един хормон guanylin е намалял на пловина с до 1000 пъти в 85 % от случаите при хора с рак на дебелото черво. А неговата роля е от изключителна важност, защото взема участие в деленето на клетките.
И така при липсата му възпроизвеждането на клетките е блокирано, стигайки се до появата на злокачествено изродени такива.
Резултатите на екипа посочили, че пациентите над 50 годишна възраст са по-рискови, защото в техния организъм се произвежда по-малко количество от хормона guanylin.
Ако това откритие бъде доказано с още тестове, учените смятат, че прилагане на хормоно-заместителна терапия може да има успех. Като преди това те ще се стремят да открият как точно хормонът guanylin е свързан с развитието на злокачествено заболяване на дебелото черво и дали лечението с хормони би повлияло положително върху чревната лигавица.
