Предисторията на това твърдение води началото си от думите на един ирландски хирург, Д-р Денис Бъркит, който заминава за Африка още през 1950 година.
Там ученът открил, че рискът от развитието на рак на дебелото черво сред африканското население е нисък. В началото д-р Бъркит се сеща именно за разликата в хранителния режим на африканците, за разлика от своите събратя – американците, при които злокачественото заболяване се наблюдава в пъти повече.
Оказало се, че населението на Африка консумира много храни, богати на фибри – царевица, боб и други. Оптималната доза фибри дневно, която да успее да предпази от появата на злокачествени заболявания на дебелото черво, е между 30–35 грама.
Източници на разтворими фибри са овесените ядки, но и триците, ечемикът, ръженото брашно, зелето, ягодите, ябълките, цитрусовите плодове и други.
Важно е да се знае, че те способстват и за регулиране стойностите на холестерола в кръвта, захарите, метаболизма.
И сега, близо 70 години по-късно, някои проучвания установяват връзка между богатата на фибри диета и по-ниския риск от рак.
Консумацията на храни, съдържащи фибри, повлиява благоприятно здравето на дебелото черво. Това е така, защото влакната засилват чревната перисталтика и по този начин отпадъчните хранителни вещества се евакуират по-бързо. Те самите при процесите на разграждане отделят вещества, съдържащи канцерогенни субстанции.
Освен това, една бактерия в долната част на червата, разграждайки фибрите, постъпили с храната, довежда до образуването на субстанция, наречена бутират (вид мастна киселина), която има способността да инхибира (потиска) развитието на тумори в областта на дебелото черво и ректума.
Има данни, посочващи богатата на фибри диета и като средство за предпазване от развитието на злокачествени заболявания на гърдата, гърлото, хранопровода.
Съществуват и данни, според които похапването на повече фибри намалява и риска от рак на простатата.
