Денга представлява остро инфекциозно заболяване, което е причинено от вируса денга. Денга се разпространява от комари и е позната още като трошаща костите треска, защото причинява изключително силна болка, при която засегнатият има чувството, че костите му се трошат.
Денгата съществува в две основни форми – ендемична и епидемична. Ендемичната се среща в тропически и субтропически зони, където местното население боледува. При епидемичната денга инфекцията бива пренесена от хора или заразени комари в райони с възприемчиво население, като в подобни случаи възникват епидемии. Денгата се среща основно в Китай, Южна Азия, Китай, Япония, Централна Америка.
Източници на зараза с денга
Причинителят на болестта е Dengue virus, който не е устойчив във външна среда. В природата източниците на зараза са няколко вида маймуни. Циркулирането на вируса денга се осъществява по пътя маймуна-комар-маймуна.
В градска среда източникът е болният човек. Вирусът циркулира в кръвта му в края на инкубационния период и 3-4 дни от трескавия период. Без комари болният не е източник на зараза. Тук вирусът се предава по схемата болен човек-комар-здрав човек. Заразяването се осъществява чрез ухапване от заразен комар. Специалистите смятат, че заболяването не може да се развие само при едно ухапване.
Симптоми при денга
След ухапването от заразен комар вирусът попада в кръвта, след което обект на атака са различни органи и тъкани. Най-засегнати са черният дроб, бъбреците, главният мозък и миокардът. От увредените органи вирусът отново попада в кръвта и предизвиква втора вълна на висока температура. След появата на специфичните антитела вирусът изчезва и настъпва оздравяване, но образуваните антитела нямат продължително действие, заради което повторното заболяване се среща много често.
Инкубационният период при денга е от 7 до 14 дни. Денга започва много внезапно – с втрисане, повишаване на температурата до 40-41 градуса, силни мускулни болки, болки в гръбнака и ставите, повръщане, липса на апетит, световъртеж, фотофобия, зачервяване на лицето и лигавиците по носа и гърлото. Наблюдава се понижено кръвно налягане и увеличен черен дроб. Увеличават се и периферните лимфни възли.
Към 2-3 ден се появява петнист или обрив, наподобяващ скарлатина, който обхваща крайниците по сгъвките. Лицето също е с обрив. На 3-4 ден температурата рязко спада и симптомите отшумяват. Обривът е последван от сърбеж и лющене. Много често 2-3 дни след отшумяването на симптомите се появява втората температура вълна, но с по-ниски стойности.
Възстановителният период от денга е продължителен и често протича с оплаквания от липса на сили, главоболие и болки в ставите. Прогнозите за пълно излекуване са благоприятни.
Диагностициране на денга
Обикновено медицинските работници диагностицират денгата като установят дали неговите симптоми съвпадат с тези на заболяването. Те успяват най-добре да открият заболяването като разберат дали човекът е пътувал в области, за които се знае, че има разпространение на вируса.
Когато денгата е в своя начален стадий много трудно може да се направи разлика между нея и други вирусни инфекции. Предупредителните признаци обикновено се проявяват преди денгата да стане остра. В най-ранния стадий лабораторните тестове показват нисък брой бели кръвни телца.
Ниският брой тромбоцити също може да е признак на денга.
В някои случаи острата форма на денга предизвиква сериозен плеврален излив или асцит. Ако те са достатъчно големи, лекарят може да забележи при преглед на пациента.
Лечение на денга
Все още не съществува конкретно лечение за денга. Различните хора се нуждаят от различни грижи, в зависимост от симптомите, които проявяват. Някои хора могат да се почувстват по-добре при прием на течности у дома, други се нуждаят от кръвопреливане и интравенозно вливане на течности.
Профилактика на денга
Все още няма одобрени ваксини, които да предпазват хората от вируса на денга. За да се предотврати заразяване с инфекцията, Световната здравна организация препоръчва да се контролира популацията на комари и хората да се предпазват от ухапвания. За целта се използва индивидуални защитни средства и репеленти.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
