Ехонококозата или тения е ларва, която се развива във вътрешните органи на хората. Известни до момента са 5 паразита от вида ехонококоза, а в България са познати видовете – Echinococcus granulosus и Echinococcus multilocularis.
Човешката ехинококоза е хронично заболяване, което се характеризира с образуване на паразитни кисти, най-вече в черния дроб, белите дробове, далака, мозъка.
Дължината на зрялата тения варира от 2 до 7 милиметра. Състои се от сколекс, шийка и проглотиди (членчета). Сколексът ѝ притежава смукала.
Яйцата имат сферична форма и съдържат 6-кукест ембрион (онкосфера). Ларвната форма на паразита представлява киста, съдържаща опалесцираща течност.
Причини за ехинококоза
Човешката ехинококоза се причинява от ларвния стадий на тении от рода Echinococcus. Медицинско значение имат Echinococcus granulosus – причинява най-честата кистична форма на заболяването, Echinococcus multilocularis – причинява алвеоларна ехинококоза и Echinococcus vogeli – поликистозна форма.
В храносмилателния тракт паразитират няколко вида ехикококоза: Taenia saginata – говежда тения, Taenia solium – свинска тения, Diphyllobothrium latum, Hymenolepsis nana – тения джудже, Echinococcus granulosus – кучешка тения.
Най-често човек се заразява при пряк контакт с куче. Източник на ехинококоза могат да бъдат чакали, вълци и други тревопасни животни, които са прeносители на паразита.
Човек може да се зарази и когато консумира неизмити плодове или зеленчуци. При поглъщането им паразитът преминава през чревната стена, влизайки в кръвообръщениeтo, като по този начин се установява в някои от органите.
Симптоми при ехинококоза
Симптомите се развиват в 3 основни етапа: латентен стадий, който протича без ясни симптоми, стадий на субективните оплаквания и стадий на обективните оплаквания и усложнения.
В началото заболяването протича без особени симптоми и е чиста случайност, ако то бъде открито в първия етап на заразяването.
Първоначалните признаци за ехинококоза са тежест и тъпи болки на засегнатото място. След време болката се усилва дотолкова, че може да предизвика анафилактичен шок.
Ако паразитът попадне в някои от белите дробове, може да доведе до пристъпи на мъчителна кашлица, от която се отделя светла течност с особен вкус.
Ако тенията е попаднала в коремната област, характерните симптоми са запек, коремни болки, диария, загуба на апетит, замаяност, слабост, гадене, повишена нервна възбудимост, анален сърбеж.
Диагностициране на ехинококоза
Диагнозата се поставя на база на епидемиологичната анамнеза (контакт с куче), клиничната картина, образните и лабораторните изследвания. Изследват се серумна течност, оперативен материал, телесни течности.
Най-точна е специфичната паразитологичната морфодиагностика. Прилагат се и имунологични тестове, както и PCR – за определяне на щамовата принадлежност.
Назначават се още рентгенография и абдоминална ехография, чрез които се визуализира паразитът. Откриването на ехинококоза става и чрез изследване на фекални проби от пациента, в които се търсят яйца.
Лечение на ехинококоза
Лечението започва с медикаментозна терапия, която включва приема на антихелминтни препарати и витамини. Антихелминтите трябва да подействат върху гастроинтестиналния тракт на пациента и спомагат за очистването на тялото от паразитите.
Ако в организма обаче бъдат открити кисти, се налага те да бъдат отстранени оперативно. Провежда се още и симптоматично лечение – хепатопротектори, аналгетици, антиеметици, спазмолитици.
Предпазване от ехинококоза
На първо място при предпазването от ехинококоза е спазването на лична хигиена. Редовно измиване на ръцете преди всяко хранене, спазване на строга хигиена при отглеждане на животни. Правилната термична обработка при готвенето на месо също е важна за предпазването от тения.
Борбата с ехинококозата може да бъде ефективна, ако се води комплексно от ветеринарните служби, както и да се извършва на лично и на обществено ниво.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
