Няма начин поне веднъж след преживяно пътуване да не ви се сторило, че разстоянието в едната посока е по-кратко, отколкото в противоположната. Това интересно явление обаче си има логично обяснение, смятат японски учени, решили да разкрият една от големите загадки на нашето ежедневие.
Без значение дали се придвижва пеша или пътува с мотор, велосипед, кола, влак или самолет, на човек много често му се струва, че пътуването на отиване му отнема повече време, отколкото на връщане. В същото време обаче и разстоянието и времето, за което е изминато то, си остават еднакви и в двата случая. Кое всъщност поражда тази илюзия?
Това явление се дължи на грешна преценка за изминалото време, но за нея е виновен единствено нашият мозък, обясняват изследователи от университета на Осака, заели се да с разгадаването на мистерията.
За да разнищят тази загадка, японските изследователи провели експеримент с двадесет доброволци на възраст между двадесет и тридесет години, пише Сианс е авнир. За целите на изследването хората трябвало да гледат различни видео материали, чиято продължителност възлизана на около двадесет и шест минути.
Материали, които специалистите използвали, били изготвени на базата на снимки. Фотосите, от своя страна, били направени от камера, която е прикрепена за гръдния кош на пешеходец. Половината от доброволците наблюдавали предвижването /отиване-връщане/ по един и същи маршрут. Другата част от участниците пък гледали ходене по различни маршрути.
Докато траел опитът, всеки от доброволците, трябвало да съобщи, когато са изтекли три минути от началото, без да проверява времето някъде. Същевременно, докато траел експериментът, специалистите изследвали и сърдечната дейност на хората чрез електрокардиограма. Така учените стигнали до извода, че и двете групи имат едно и също усещане за изминалите минути.
В нататъшния етап на експеримента обаче се случило нещо интересно. Участниците трябвало да попълнят въпросници и тогава станало ясно, че те имат различия в усещането за изминало време. Те намерили маршрута на връщане за по-кратък, отколкото този на отиване.
Участниците от двете групи нямаха различия по отношение на усещането за изминалото време през първия етап на експеримента, но по-късно, когато си спомниха се него, се появиха различия, обяснява един от авторите на изследването, според който погрешната преценка се дължи на паметта ни.
