Гените, отговорни за преработването на желязото в организма, оказват съществено влияние върху продължителността на живота. До този извод са стигнали учени. Въз основа на направените изследвания, може да се определи лесно кои са потенциалните столетници:
Гени
На първо място, съществено значение за продължителността на живота оказват гените на човека. Италиански и американски експерти през 2015г. установиха, че има четири гена на дълголетието - CDKN2B, свързан с регулирането на клетъчните цикли на живот, SH2B3, ABO, които определят кръвната група, и един от HLA гените, който съответства за разпознаване от имунната система на клетките на собственото тяло.
Няколко години след това международен екип от изследователи описва 12 региона на генома, които оказват влияние върху дълголетието. Става дума за области, които формират предразположението към сериозни заболявания и по-специално сърдечно-съдови и диабет тип 2, както и заболявания, които възникват от тютюнопушенето.
Оказва се обаче, че гените, които са свързани със злокачествените тумори, но не са свързани с тютюневата зависимост, нямат съществен ефект върху продължителността на живота. Освен това, учените установяват, че ефектът на някои генетични вариации се променя с възрастта.
Пол
На второ място по важност за продължителността на живота се нарежда полът. Според учени от Калифорнийския университет в Сан Франциско, женските от почти всички видове бозайници живеят по-дълго от мъжките.
В експеримент участват изкуствено отглеждани мишки с класическия набор от хромозоми XX и XY, както и “трансджендъри” XY женски и XX мъжки, гризачи с мъжки хромозомен набор XY умират по-рано.
Нормалните женски и “сгрешените” XX мъжки живеят много по-дълго.
Учените установяват още, че сред дълголетниците преобладават индивиди, при които женските полови жлези са прикрепени към женските хромозоми. Авторите на изследването твърдят, че това доказва, че яйчниците съдържат хормони, които удължават живота.
Учени от Германия и Дания анализират демографската ситуация и след тежки катастрофи – например, по време на епидемията от морбили в Испания, глада в Украйна и Ирландия, и др. Заключението им е, че навсякъде жените живеят по-дълго от мъжете.
Според изследователите, мъжете са по-податливи заради тестостерона, който може да доведе до нарушения в имунната система. От друга страна, естрогенът – женският полов хормон – има противовъзпалителен ефект.
Желязо
От изключително значение за дългия живот и здравето на човека са витамините и минералите, които приемаме през храната.
Желязото е един от най-важните елементи, който оказва влияние върху дълголетието. Но високите нива на желязо в кръвта съкращават живота, твърдят учените. И обратно – ако съдържанието на елемента в кръвта е в рамките на нормалното, промените, свързани с възрастта се забавят.
Желязото спомага за справяне с инфекциите. При много от най-тежките заболявания, като Паркинсон, увреждания на черния дроб и прочее, се регистрират или твърде ниски, или твърде високи нива на желязо.
Ето защо учените са стигнали до заключението, че обработването на желязото е важен фактор за склонността към дълголетие.
Позитивно мислене
Силата на ума не е за пренебрегване. Затова и голяма част от плацебо лекарствата дават резултат. Внушението, че си здрав или болен може да се окаже по-силно от всяко едно лекарство. Ето защо учените смятат, че позитивните мисли също оказват влияние върху дълголетието.
При проучване на 1 500 мъже и над 70 000 жени, изследователите стигат до заключението, че най-големите оптимисти живеят с 11-15% по-дълго. Доказано е, че щастливите хора по-рядко страдат от заболявания на сърцето и белите дробове. Освен това, те са по-склонни да живеят здравословно.
Според експертите, веселите хора са по-уверени във възможностите си и затова не приемат емоционално трудните ситуации, а и се възстановяват по-бързо от стреса.
Знания
Казват, че знанието е живот. Освен клише, оказва се това е и научно доказано. Изследователи стигат до извода, че нивото на образование и генетичното предразположение към него, влияят върху продължителността на живота.
Информацията от 200 000 европейци показва, че колкото по-висока е жаждата за знание, толкова по-дълго живее човек.
