Проказата, позната още като болест на Хансен и лепра, представлява заразна нервна и кожна болест, която е позната на човечеството от дълги години. Въпреки това причинителят на проказата – бактерията Mycobacterium leprae, е изолиран в Норвегия чак през 1873 година. Пробивът е направен от лекарят Герхард Хансен.
Проказата е грануломатозно заболяване, при което около проникналите в тъканите бактерии се изгражда стена от имунни клетки, ограничаващи разпространението на патогените. В резултат на това се формират образувания, които обаче могат да се видят с микроскоп.
Въпреки че болестта е позната на хората от много време, и до ден днешен не изяснен точният механизъм за заразяването с проказа. Според някои специалисти болестта се предава по въздушно-капков път от човек на човек.
Това е и основната причина болните в миналото да са подлагани на пълна социална изолация. В много страни по света дори са правени колонии, където болните от проказа почти не са контактували с хора от външния свят. Смята се, че някои животни също могат да предадат заразата на проказата на хората.
История на проказа
Проказата е добре изучена болест в наши дни, вече е известно, че не се предава при обикновен контакт с болен човек и не винаги причинява смърт. В Средновековието обаче в Европа са са бояли изключително много от това заболяване.
Проказата е причинявала страх и пълно отвращение у околните, защото не е била лечима, а външният вид на болните е ужасявал всички. Това са и основните причини за дълбоките предрасъдъци на тогавашните хора, както и нежеланието за какъвто и да е контакт с болните. Пикът на заболеваемост от проказа е между 12 и 14 век, когато във всяка една страна в Европа е имало болни.
Хората с проказа били гонени от своите родни места и изолирани от околните. Не им позволявано да посещават църква, панаири и каквито и да било събития. Нямали са право да се хранят близо до други хора, да докосват чужди вещи и даже да се мият и пият от течаща вода.
Ако един от двамата съпрузи се разболеел от проказа, това е било напълно достатъчно основание за развод. При появата на симптоми на проказа болният дори е опяван в църква и му е правено символично погребение, след което човекът е обличан в специална дреха с качулка.
Облекчението за тези хора идва, едва когато започнали да ги настаняват в обособени места за живеене, най-често намиращи се до манастир. В края на 16 век проказата почти изчезва от европейските страни, а причината все още не е известна.
В наши дни проказата се наблюдава предимно в страните от Азия и Африка. Благодарение на усилията на Световната здравна организация проказата е ограничена в няколко ендемични области на двата континента. През 1985 година заболелите от проказа са надхвърляли няколко милиона, а в наши дни са няколко десетки хиляди, което е сериозен напредък.
СЗО работи и в друга важна насока – да развенчае митовете, че проказата е нелечима и, както се е смятало в миналото, че е Божие наказание.
Симптоми при проказа
Проказата основно протича в три форми, които могат да преминават от една в друга. Това са туберкулоидна, лепроматозна и гранична форма. Лепроматозната форма на проказата се характеризира с най-тежкото протичане от трите форми. При нея кожата е поразена от много разязвявания, вроговявания, втвърдявания и болезнени мехури. В лигавицата на горните дихателни пътища има грануломи, които причиняват кървене от носа и мъчителното му запушване. В по-късен етап от заболяването настъпва и увреда на периферните нерви.
Туберкулоидната форма се характеризира с ограничени кожни проблеми, които се изразяват в загуба на оцветяване в кожата, загуба на сетивност. Това е сравнително по-лека форма.
Граничната форма е най-често срещаната проява на туберкулоза и както става ясно от името ѝ, симптомите при нея са между лепроматозната и туберкулоидната форма. Тук кожните изменения са по-големи от тези при туберкулоидната проказа, а понякога могат да обхванат целите крайници.
Диагностициране на проказа
Поставянето на диагнозата проказа се поставя на база клиничната картина, защото заболяването има твърде характерни прояви, които не могат да се пропуснат. Назначава се микробиологично изследване, което само потвърждава диагнозата. В много редки случаи се провеждат и допълнителни изследвания.
Лечение на проказа
В наши дни проказата е напълно лечимо заболяване, а на фармацевтиката предлага редица продукти, познати като лепростатици. Самият курс на лечение обаче е доста дълъг – от 6 месеца и може да достигне дори до цели две години. Болният задължително трябва да се придържа строго към предписаното му лечение, защото в противен случай няма да има резултат.
Ранната диагностика на проказата е важна предпоставка за успешното ѝ лечение. Късната диагностика е причина за инвалидизация, а липсата на лечение причинява смърт в рамките на 5-10 години от заразяването. Смъртта настъпва не заради самото заболяване, а заради появата на други заболявания, които се развиват поради твърде отслабената имунна система.
Профилактиката по отношение на проказата се изразява само в спазване на добра лична хигиена, която е напълно достатъчна да ни предпази от проказа.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
