Микроцефалията е вродена малформация, която се изразява в двукратно изоставане в обиколката на главата на детето. Това означава, че главата е по-малка от нормалното, защото мозъкът е спрял да расте или не се е развил правилно.
Причини за микроцефалия
Микроцефалията може да се прояви самостоятелно или съвместно с други здравословни проблеми. Възможно е да възникне по наследство, а придобитата микроцефалия може да се появи след раждането в резултат на мозъчни травми, причинени от инфекция или липса на кислород.
Микроцефалията може да бъде наследствено заболяване, но това е в редки случаи. Микроцефалия поради генетични фактори се наблюдава при 1 от 30 000 до 50 000 раждания. Генетичните аномалии, които могат да предизвикат микроцефалия, са нелекувана фенилкетонурия, рубеола или варицела. Генетичните аномалии пречат на развитието на кората на главния мозък в първите месеци от развитието на плода.
Микроцефалия поради други причини се наблюдава при 1 на 10 000 раждания, но в някои националности честотата може да бъде изключително висока – 1 на 2000 раждания.
Микроцефалията може да се развие и ако майката е имала инфекция по време на бременността или ако е била изложена на влиянието на вредни вещества по време на ранната бременност (химикали или рентгенови лъчи). Друга възможна причина за микроцефалията е ако костите на черепа се съберат твърде рано или майката страда от диабет или алкохолизъм.
Симптоми при микроцефалия
Децата, които страдат от микроцефалия, имат забавено умствено развитие, видима недоразвитост, нисък ръст, забавена реч и бавни двигателни умения, парези по крайниците, нарушения в координацията и гърчове.
В по-леката форма на заболяването болестните прояви не са така силно изразени. Симптомите при леките форми може да се изразяват само в по-голяма раздразнителност и плачливост.
Много често намалените размери на главата не правят впечатление на родителите, особено когато детето е по-малко. С порастването му обаче главата започва да прави впечатление. Наред с малкия ѝ размер започват да се появяват и симптомите на заболяването. Ако се повиши температурата, детето изпада в гърчове. Детето често плаче, развитието му се забавя.
Около 40% от децата с микроцефалия страдат и от епилепсия, а 20% от болните имат церебрална детска парализа. В 20 до 50% от случаите детето е със слухови и зрителни нарушения, а цели 50% страдат от умствено изоставане.
Диагностициране на микроцефалия
Въпреки че физическите симптоми при микроцефалията са характерни, все още медицинските специалисти нямат единно мнение по отношение на нейната оценка и деифиниция. Сериозен проблем пред невролозите и педиатри след поставянето на диагнозата е какви диагностични изследвания да назначат.
Много важен момент в откриването на заболяването е, ако фонтанелата на детето се затвори до шестия месец след раждането. Това веднага трябва да се направи консултация с детски невролог, защото е възможно да се развие микроцефалия. Това е така, защото твърде ранното затваряне на шевове и фонтанела пречи на растежа и нормалното развитие на главния мозък.
Лечение на микроцефалия
Тъй като микроцефалията е много специфично заболяване, при което главата е два пъти по-малка, няма и определено лечение. Не е възможно да се придаде на главата нормална форма и размер. Поради тази причина лечението се фокусира в методи за ограничаване на въздействието на свързаните с болестта неврологични увреждания и деформации.
Терапията в ранна детска възраст може да спомогне за минимизиране на симптомите на болестта и същевременно да увеличи способностите на болното дете. Предписват се медикаменти, чиято цел е да намали хиперактивността и гърчовете. При желание за следваща бременност на майката може да се направи генетичен преглед, който да оцени риска от микроцефалия при евентуална следваща бременност.
Прогнозата за микроцефалията е различна. При децата, които имат леки увреждания, може да се наблюдават нормален интелект и нормално развитие. При по-тежко засегнатите деца състоянието причинява сериозни симптоми и се налага лечение, което продължава цял живот.
Тъй като децата с микроцефалия са с повишен риск от епилепсия, грижещите се за тях трябва да бъдат добре обучени как да разпознават симптомите и какви мерки да предприемат при появата им.
Заради високия риск от церебрална парализа е много важно децата да се наблюдават добре за най-ранните прояви на заболяването, за да може веднага да се предприеме адекватно лечение.
Децата с микроцефалия са с много висок риск и от изоставане в умственото развитие, поради което трябва да се прави периодична оценка на тяхното развитие. Това е необходимо, за да се определи назначаването на редица изследвания или рехабилитационна терапия.
Тук следва да се обърне внимание и на обратното състояние. Деца с церебрална паразлиза са по-предразположени от развитие на микроцефалия, затова те също трябва да се наблюдават обстойно.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
