Атаксията представлява неврологичен симптом, който се изразява в липса на равновесие и загуба на координация на волевите мускулни движения. Атаксията се дължи на увреждане в периферната или централната нервна система.
Причини за атаксия
Атаксията може да е признак на сериозно заболяване, което засяга движенията на очите, преглъщането, речта и общите движения. Когато състоянието се развива постепенно, то най-вероятно става въпрос за увреждания в малкия мозък.
Редица състояния могат да причинят атаксия – инсулт, тумори, множествена склероза, церебрална парализа, злоупотреба с алкохол. Наследствен ген също може да причини нарушена координация.
Сред най-честите причини за атаксия са инсулт, преходна исхемична атака и травма на главата. При инсулт притокът на кръв към определена част на мозъка е прекъснат или ограничен, което лишава мозъчната тъкан от необходимите хранителни вещества и кислород. Това е причина нервните клетки в тази област да започнат да умират.
Преходната исхемична атака се причинява от временно намаляване на притока на кръв към част от мозъка. В повечето случаи състоянието трае няколко минути и нарушената координация е временна.
Видове атаксия
Сензорна атаксия – тя бива няколко подвида – периферно-нервна атаксия, таламична и задностълбоцова атаксия. Таламичната атаксия се получава най-често при нарушения в кръвоснабдяването на таламуса с възможно развитие на инфаркт.
При периферно-нервната атаксия се наблюдава загубена или дълбоко нарушена дълбока сетивност, а повърхностната активност е силно намалена. Болният от периферно нервна атаксия винаги гледа краката си докато ходи, а за да може да добие по-добър усет, удря силно стъпалата си в пода. Този вид атаксия се среща при полиневропатия, [дефицит на витамини В1] и В6.
Задностълбцовата атаксия се получава при увреждане на пътищата в задната част на гръбначния мозък. Среща се при дефицит на витамин В12 и склероза.
Малкомозъчна атаксия – тя се дължи на настъпили увреждания в малкия мозък. Наблюдава се при определени състояния и зааболяване. На първо място, симптом е за увреждане на предната част на малкия мозък. При тежка атаксия болните дори не са способни да се изправят сами от леглото. Различават се няколко вида атаксия при т.нар. вермисен синдром.
Това са статична и локомоторна атаксия. Локомоторната се характеризира с с нарушаване на равновесието при ходене, променя с подходката, човекът залита и прави неравномерни крачки, може и да влачи краката си. При статичната атаксия е нарушено равновесието на тялото и позата, в която се застава. Болният трудно се задържа прав, залита напред или назад.
Малкомозъчната атаксия се наблюдава и при т.нар. неоцеребеларен синдром. Причините за него са състояния като кръвоизливи в областта на малки мозък, мозъчни тумори, злоупотреба с алкохол и медикаменти, склероза, абсцес, хипотиреоидизъм, енцефалити и др. Симптомите се изразяват в нарушаване на координацията при волевите движения. Болният може да залита на страна на увреждането или и в двете посоки.
Възможно е да се наблюдават и атаксия на говора и почерка. Атаксията на говора възниква при увреждане на онези области от малкия мозък, които отговарят за контрол на мускулите, свързани с артикулацията. Речта на болния човек е забавена и насечена, променя се силата на говора.
Атаксията на почерка, от своя страна, възниква, когато са увредени части от мозъка, контролиращи мускулите на пръстите и ръката. Думите започват да се изписват с по-големи изкривени и неравни букви.
Фронтална атаксия – резултат е от увреждания в челния дял на главния мозък. Болният е с приведена напред поза, а походката е несигурна и бавна. Започването на движения е затруднено.
Следващият вид атаксия е вестибуларната. Тя се наблюдава при увреждания във вестибуларния апарат. Симптомите включват залитан и световъртеж. Вестибуларната атаксия възниква при болест на Мениер, тумори, определени медикаменти, възпаления на вътрешното ухо.
Симптоми при атаксия
Възможно е нарушаването на контрола върху мускулните движения да се развива постепенно или да се прояви напълно внезапно.
Тъй като атаксията може да е резултат от редица неврологични увреждания, най-често срещаните ѝ симптоми включват лоша координация, проблеми при преглъщането, нарушения в речта, спъване и нестабилна походка, трудности при двигателни дейности като писане, хранене, четене и др. Възможно е атаксията да причини и неволни движения на очите, известни като нистагъм.
Диагностициране на атаксия
Поставянето на диагнозата се извършва от специалист невролог, чиято задача е не просто да диагностицира атаксията, а да открие точните причини за нейното възникване. Само с правилно поставена диагноза на основното заболяване може да се пристъпи към лечение.
Лечение на атаксия
За съжаление, не съществува определено лечение на това състояние, защото трябва да се открие конкретното заболяване, което е причина за атаксия, и тогава да се предприемат мерки.
Когато основното заболяване се излекува, се стига до възстановяване на нарушената мускулна координация.
Когато атаксията е причинена от сериозни заболявания като множествена склероза, състоянието не може да се поддаде на лечение.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
