Звукът на бебешки плач е нещо, което незабавно изисква родителското внимание, тъй като ние веднага се опитваме да разберем дали мъниците са гладни, уморени, дали им е горещо или имат нужда от смяна на пелените.
Наскоро направено проучване разкри, че плачът на малкото дете може буквално да контролира мозъка на неговия родител, като действително промени начина, по който възрастните мислят и действат.
Мозъчната дейност на хората, чуващи бебешки плач, показва, че веднъж чули този звук, те повече не могат да се съсредоточат, изгубват способностите си за изпълнение на другите си задачи и не са способни да обръщат достатъчно внимание на другите, докато не разберат какво е причинило плача.
Изследването е дело на учени от Университета на Торонто. За да докажат твърдението си, те използвали помощта на група доброволци. Последните трябвало да се справят с поставена им задача, докато слушали как бебе плаче или се смее.
Резултатите показали, че хората, които чували бебешки плач, се справяли изключително бавно и дори се проваляли на поставените иначе лесни задачи. Те показвали нервност и неспособност за решаване на ситуации и конфликти. Хората, чуващи детски смях, от друга страна, се справили изключително лесно със задачите.
Когнитивната обработка на конфликт е това, което контролира вниманието ни. Това е жизнено важна функция на мозъка за решаване на житейски ситуации и вземане на решения. Всички родители ежедневно правят различни решения и избори, а тяхното внимание е разпръснато в различни посоки.
Природата е дала тази сила на бебешкия плач по съображения, свързани с оцеляването, казва Джоана Дудек, психолог в Университета в Торонто и автор на изследването.
Няма родител, който да запази самообладание и спокойствие, чувайки плача на бебето. Дори и да е свръх зает, той ще отдели време, за да види какво става. Това е така, защото плачът отключва когнитивните функции в мозъка на възрастните.
Така малките буквално контролират мозъчните функции на родителите си, защото в крайна сметка веднага им се обръща внимание, обяснява съавторът на изследването Дейвид Хейли.
