В даден момент повечето от нас са си мислили, че светът, в който живеем, е мрачно и ужасно място, което пропада все повече. Заобикалят ни войни, убийства и всякакви жестокости, природни бедствия се случват във всички точки на земята, отнемайки стотици животи. Масмедиите отразяват всичко на минутата и ние съпреживяваме нещастието на далечни народи, за много от които не бихме знаели, ако не съществуваха съвременните средства за комуникации.
Въпреки всичко може да се каже, че светът не е толкова ужасно място, колкото си мислим. Вашият мозък е настроен да ви кара да мислите, че нещата са много по-лоши, отколкото са в действителност. Животът може да не е перфектен, но е по-добър откогато и да било. Ето и няколко научно обосновани причини защо животът не е толкова лош, колкото изглежда.
Медиите подвеждат мозъка ви да мисли, че нещата са по-зле откогато и да било. Има психологическа причина да мислим, че светът е толкова мрачно място. Когато гледаме или четем новини, мозъците ни не осъзнават напълно, че това става на екрана. Те си мислят, че реалният свят, в който живеем, е този, който виждаме в ужасяващите истории, предавани от всяко кътче на света.
Има концепция, която е наречена Синдром на злия свят и е разработена за първи път през 90-те години на 20 век. Човекът, който стои зад нея, е отбелязал, че детето наблюдава средно 8 000 убийства по телевизията, докато навърши 12 години. Когато виждаме толкова много насилие, ние мислим, че това е истинският живот. Виждаме терористични атаки във Франция, картели в Мексико и престъпления от расизъм в САЩ и мозъците ни реагират сякаш всичко това се случва под прозорците ни.
Това променя начина, по който виждаме света. Проучванията показват, че хората, които гледат насилие по телевизията, са с по-висок риск самите те да развият насилствено поведение. А хората, които гледат новини, са по-уплашени от престъпността от тези, които не гледат. Живеем в страх от съседите си, защото мислим, че новините показват реалността, но действителността е много по-светла, отколкото си мислим.
Лошите събития оказват по-голямо влияние върху ума ни. Дори ако в новините инцидентите и добрите събития са еднакви по брой, вие пак ще отбележите, че лошите новини са повече. Това се дължи на така наречения ефект на положително-отрицателната асиметрия. Това е аспект от човешката психология, според който изглежда, че умовете ни са проектирани да ни държат нещастни.
Умовете ни са устроени да ни предпазват от лоши впечатления от себе си. Те влагат много повече работа във филтрирането на лошите неща, отколкото на добрите, защото искат да са сигурни, че свързваме тези добри неща с чувството за себе си. Това ни пречи да се мразим, но страничният ефект е, че използваме повече от умствената си енергия в забелязване на ужасяващи неща.
Погледнато в исторически план, не е имало по-мирно време от днешното, въпреки всички терористични атаки и въоръжени конфликти. Ранната ни история е изпълнена с насилие, а геноцидът и масовите войни са били ежедневие. Въз основа на археологически доказателства се твърди, че в ранните цивилизации 15 % от животите са завършвали с убийство. Този процент е много по-нисък днес.
За първи път в човешката история сега няма страна в света, в която робството да е законно. На много места жените и мъжете са с равни права, хората от различни раси или с различна сексуална ориентация също се приемат нормално. Разбира се, нещата не са перфектни и все още живеем в мъжки свят, изпълнен с неравенство и предразсъдъци. Но хората са по-свободни и равностойни откогато и да било в исторически план и всеки има право да отстоява себе си и разбиранията си.
Продължителността на човешкия живот е по-дълга, битовите и социални условия са по-добри отвсякога, а борбата с неравенството и несправедливостите не е изолирана. Във всички точки на света има хора, които се борят за по-добро бъдеще.
