Насилието в детството може да доведе до проблеми, свързани със здравето в зряла възраст, предупредиха изследователи. Според изследване, публикувано в списание Психологически науки, тормозът през детството, независимо дали си насилникът или насилваният, може да доведе до негативни здравословни, психически и финансови преживявания като възрастен.
Изследването проследило повече от 300 мъже, откакто били в първи клас (на възраст между пет и седем години) до началото на 30-те. Учените открили, че мъжете, които били насилници по време на детството си, е по-вероятно да пушат цигари, да употребяват марихуана, да изпитват стресови ситуации и да са агресивни 20 години по-късно.
От друга страна, мъжете, които са били тормозени като деца, са имали повече финансови затруднения, чувствали се по-несправедливо третирни от другите и са по-малко оптимистични по отношение на бъдещето си.
Изследователите са предположили, че след като предишни подобни проучвания са показали, че стресът, гневът и враждебността могат да доведат до рискове за здравето като сърдечносъдови заболявания и високо кръвно налягане, то както тези, които са били насилници, така и тези, които са били тормозени, са изложени на по-висок риск от развиване на сериозни здравословни проблеми по-късно.
Тези, които са били хулигани, са агресивни и като възрастни, а тези, които са били тормозени като малки, се чувстват несправедливо третирани и когато вече са пораснали, казва Карън Матюс, водещ изследовател от университета в Питсбърг. И двете групи са имали много стрес в живота си като възрастни, така че въздействието на детския тормоз трае дълго време.
Дългосрочното проучване започнало през 1987 и 1988 и наблюдавало около 500 момчета в Питсбърг. Повече от половината участници в оригиналното проучване били чернокожи, а изследователите отбелязват, че резултатите били сходни както за чернокожите, така и за белите мъже.
Момчетата били оценявани редовно, а от деца, родители и учители се събирали данни за поведение при тормоз, когато момчетата са на възраст между 10 и 12 години. От 500-те оригинални участника 300 са попълнили въпросници за нивото на стреса, здравната история и социално-икономическия си статус. На около 260 здравето е тествано в лаборатории. Изследователите отбелязват, че много от първоначалните участници не са могли да вземат участие по-късно, защото са починали или затворени.
Авторите предлагат децата, които са изложени на риск от тормоз или има вероятност да станат насилници, да се възползват от ранна интервенция, за да се осигурят дългосрочни психосоциални и физически ползи за здравето им.
